неделя, 9 декември 2012 г.

История с учителка


1. Когато бях в класовете, учителките имаха симпатичния навик да демонстрират значимост, казвайки: "По време на час даже министърът няма право да влезе в клас!" След това, гордо плъзваха поглед над замръзналите в мълчалив възторг ученици.
2. Приемайки казаното за чиста монета /тогава бях малък и глупав, сега съм голям/, аз си фантазирах, как би се случило подобно нещо. 3. Караме си ние математиката при другарката М., разсъждавах си аз и изведнъж, след грубо почукване влиза възрастен чичо със захабен костюм и горда осанка.
-Марш навън! - кресва учителката, като вижда, че това не е директорът и спазвайки Забраната.
- Е с'а си изяде хляба! - нагло отговаря чичото и ядно напуска. Тъй като Правилника не задължава учителките да познават в лице министъра си, нашата другарка извършва фатална грешка. 
4. Апропо, в казармата според устава трябваше да знаем биографиите на преките си командири. Така аз, без изобщо да го искам, научих, че ст. лейтенант Незнамсикой е родом от село Голям Чардак, Пловдивско. Ужас, мислех си - в село с такова поетично име да се роди такъв изрод!
5. Но да се върнем към математичката. След като министърът ни лишава от морбидното си присъствие, на учителката изведнъж и светва със звънтящата яснота на човек изпил литър кубински ром, че това е била важна клечка. Следва кратък размисъл и другарката, тази иначе желязна жена, вирва цици към тавана, т.е. припада.
6. Това разбира се е оптимистичен сценарий. Другите просто не са ми интересни.

* на сн.: ученически блян

Няма коментари:

Публикуване на коментар