понеделник, 17 декември 2012 г.

Декември - фрагментационес


1. Представих си, че съм сириец в днешно време и току що съм прочел изречението: "Във фотографията цари винаги известно изобилие и случайност, каквито са присъщи на природата, защото природата, разбира се, не е изказ, а битие."
След това, излизам да си купя сирийска баничка за закуска и понеже на улицата се стрелят въоръжени групи идиоти с разнообразни каузи, в суматохата застрелват и мен. И защо беше тогава всичко това? Ако знаех, че ще ме убият, не трябваше ли да чета по-леки текстове /Коелю там, сборник народни приказки, етц./ или въобще не би имало смисъл да чета? Стана ми гадно. 
2. Като попитат някой "вярващ ли си" и оня започне да го увърта, заради грешното убеждение, че това му влиза в джентълменския комплект, за да не е елементарник и ти каже: "Да, но не точно в Бог, а в една универсална сила, която дъра-бъра... /бла-бла-бла -  англ./. 
Кажи си направо: не съм вярващ, но в главата ми блуждае неясна смес от пантеизъм, езотерични откъслеци за някаква "висша сила", фрагменти от популярна квантова механика и част от песен на Лейди Гага гласяща: "Give me reason, baby, wowow".
3. Имах шеф, който, ако някой се осмелеше да критикува, отговаряше: "а ти защо си паркираш мотора в топлата връзка?" и разговорът си е*аваше майката, образно казано. Това много ми напомня на разсъжденията около забраната на пушенето в обществени места, в частта и: "не, ние сме твърде самобитни, за такава забрана!", където аргументите  са една идея по-завъртяни. Като ги чета и виждам отлични примери на поне шест защитни механизма, така добре описани в теорията на психоанализата.

* на сн.: тревички забучени в снега на гробищна ограда

Няма коментари:

Публикуване на коментар