Емоции, мамсиджейс!

1. Почти неприкритата агресия от първите дни на изборите започва да стихва. Елементарните черно-бели визии в Ботевски стил "Свобода или смърт", загубиха емоционалния си заряд и меко преминаха в "Има изход и той е на Терминал 2". Това са все реакции "излизам без шапка в студа и като пипна менингит, ще видите тогава".

2. С намаляването на хистеричната компонента, се прокрадват и първите опити за рационализация и спокойно приемане на ситуацията. Преди всичко, хората се сещат, че са имали нереални очаквания - някак си така майсторски да гласуват, че мнозинство да получи Меркел или Обама. Или пък може би Чърчил, тихо мълвейки "Честита баня", ласкаво да ни оглави правителството? Ама те не са в списъците, други хора са там, нашенци.

3. Отново грешното убеждение, че някой е длъжен някому, ми налага да припомня израза на Клинт Истууд "Ако някой иска гаранция, да си купи тостер". 

4. Разбира се, никой лично не е виновен за нищо. Никаква идея за разкаяние, винаги другите са сгафили и сега аз ще страдам заради тях. Няма пък да им живея в страната, напускам и т.н. Елементарно, Уотсън.

5. Коан:

- Учителю, на Марс има ли живот?

- И там няма.

6. Извинявам се, ако съм обидил някого.

* на сн.: обувки-бързоходки

Май - фрагм.

1. Само който не е бил девойка, не знае какво е да нямаш мъжки авторитет наоколо и да го търсиш тайно от себе си със серии от ресурсоемки маневри. Изглежда сякаш, един силен, омнипотентен баща би оправил положението - ставаш му копие и дишаш свободно. Не, става точно обратното - задушава те, не получаваш думата, започваш да търсиш въздуха във вакума на невербалното. Ставаш артист ли? Ама артист ли ставаш?

2. Помощ при изучаване на вълшебната приказка. /От Кр. Бурда, модифициран/

Вълкът спира Червената шапчица в гората:

- Къде така?

- При баба.

- Смисъл?

- Смисълът е ето какъв: отивам да и занеса банички с извара.

- А ако малко си овладееш фурора? Ако поне за момент се опиташ да излезеш от мита? Ако спреш най-после да хитруваш и си спомниш, че вече неведнъж сме водили този разговор? Хайде обратно.

- Защо обратно?

- Защото изядох бабуина ти още преди три години, затова!

- О! И сега какво да правя с тия мазни баничоци? Да отида ли на Женския да ги продам?

- А веднъж ако решиш нещо сама, нещо ще ти стане ли?

3. Шестов е кристален:

"Историята е забележителна с това, че с нечувано, почти съзнателно човешко изкуство, замита следите на всичко необикновено и екстраординарно, случило се в света.

4. Един човек, след като месец изучавал английски по метода на Лозанов, /в състояние на лек транс/, след това като се качил в трамвай Седем, установил, че всички пътници разговарят помежду си на езика на Шекспир и Чък Паланик. Това е то Метод.

*на сн.: "И?"

Хомофобия и латентен хомосексуализъм

1. Опитът показва, че ролята на "истински мъжкар" задължава мъжете, освен периодични сексистки подмятания, да пускат и хомофобни шеги и закачки. От друга страна, всеки обучен малко или много в психологията, е приел априори, че хомофобите са всъщност жертви на латентния си хомосексуализъм. Да видим историята на този конструкт и неговата експериментална проверяемост/аргументация.

2. Във "Въведение в психоанализата" /1917/, Фройд казва, че самоопределилите се като хомосексуалисти хора, са само група осъзнати инвертирани, несъизмеримо по-малка от групата на латентните хомосексуалисти. В смисъла на ранния Фройд, латентния хомосексуализъм е основен фактор при възникването на неврозите. Но "латентна хомосексуалност" е доста хлъзгав термин, доколкото тя непрекъснато се осъзнава и изтласква от аза, често със значителни усилия.

3. В средата на 20-ти век, теорията, че хомофобията е всъщност л. х. започва едновременно страшно да пречи на едни и да помага на други социални групи. Започват изследвания опитващи се да докажат или оборят този конструкт. Установяват, че хомофобното поведение често се комбинира с проблем с авторитетите, затруднения за поставяне на граници, свръхидентификации с мъжката роля, желателна в някои професии /политик, полицай, военен/ и т.н.

4. Хората обаче, мразят философстването, те искат визуализация - да се бръкне в мозъка с някоя медицинска магия, да се видят там пъплещи малки гейчета или да се открие някакъв гей-ген и други глупости. А защо просто не измерят ерекцията на група доброволци при различни стимули, например? Тук няма особен етичен проблем. След Кинси, задал неудобните въпроси още през 40-те, Мастърс и Джонсън смело навлизат с датчиците си във влагалищата на доброволки по време на коитус, през 60-те. Всичко вече е измерено, описано и забравено.

5. През 1996, в Университета Джорджия изследват група от 84 мъже, от които 35 се самоопределят като хомофобни, а 49 - нехомофобни /29 са безразлични и 20 са толеранти/. Показват им порнографски материали и измерват нивото им на ерекция. При хетеросексуално и женско хомосексуално порно, различия няма, но при мъжката хомосексуална порнография се появяват яки разлики. Ето отчетът:

хомофобна група -  със значима ерекция - 54%

нехомофобна група - със значима ерекция - 24%

После предлагат на изследваните сами да оценят степента на възбудата си от хомосексуална порнография - хомофобната група силно занижава и отрича възбудата си.

6. През 2012 г., едно мултиуниверситетско изследване /Рочестър, Есекс, Калифорния/, след серия хитри експерименти ТУК установява връзка между хомосексуалност, авторитарно възпитание и хомофобия. Според изследователите, хора живеещи с авторитарни родители, нямат възможност да изследват вътрешния си свят, поради което не приемат някои аспекти на личността си. Тъй като хомосексуалността е негативна стигма, индивиди, които не получават родителска подкрепа на автономността си, имат мотив да крият хомосексуалните си импулси. И така, имаме съвпадение с аналитичната теория, според която страхът, тревогата и отричането на хомосексуализма от страна на формално хетеросексуални индивиди, са резултат на потиснатите им хомосексуални желания.

7. Извод? Трябва да внимават.

* на сн. кула /фалос/ и свидетел /тестис/ в градска среда

Два филма, два албума

1. "Летен час" на Оливие Асаяс /2008-Франция/.

Богата баба умира и надеждите и, че прекрасният дом и колекцията картини /оригинален Коро!/ ще се запазят, отива на кино. Наследниците - много интелигентни, симпатични и различно преуспели хора, шиткат всичко. До едно. Както се и очаква - никой не иска Коро, хората искат мангизи. И какво ще си купят с тях? Е, със сигурност няма да са картини. Айфони може би?  А Жулиет Бинош в този филм - блондинка станала! Да, светът май отива накриво. Абе да правят каквото искат.

2. "Опасно лош" /"Breaking bad", 2008, Щатски, сериал/. Нямам нерви за сериали, но този май ме захапа - издържах два сезона. Гимназиален учител по химия заболява от белодробен рак и за да може да си плаща лечението, започва /в извънучилищно време/ да произвежда много чист наркотик /метамфетамин/ и около това се завърта всичко. Мисля, че е пипнат много добре, наркоманската и медицинската линия са перфектно достоверни. Играят страхотно, а в главната роля е бащата на Малкълм от оня, смешния сериал. Добър е, хора.

3. Джордж Дюк /Dukey treats 2008/ - слаб, захаросан, никакви нови идеи. Перфектно качество и аранжименти, както е винаги при Дюк, но нищо повече. Тъжен фънк и толкова.

4. Ричард Бона или Ришар БонА /Bonafied, 2013/

Не че е лошо, но е повторение на предишните неща, няма страст. Игриво камерунско пеене и толкова. Ако очаквате бас в стил Пасториъс - няма, явно го е прибрал в шкафа.

5. Извинявам се, ако съм обидил някого.

* на сн.: едни коренища

Малта, морето и нейните трудови хора

1А. Морето - панорамно
Проблемът при туристическите домашни албумчета е, че хората ги мързи да стават рано. И ние сме така. Следващите два кадъра са правени по обяд.

Това е другият, още по миниатюрен остров - Гозо /Малта е 27 на 15 км, Гозо е 14 на 7/, но ако някой си мисли, че ще го преброди пеша - не става - първо пече яко, второ - пътищата много криволичат и разстоянията са доста над геометричните.

Марсашлок

 Тук обаче се насилих - снимах крайбрежната на Слима в 6:53 и както се вижда, има известна разлика.

1Б. Морето - детайл
Страшна риба умряла и пет октопода

Лодки

Кораби

2. Хора
Рицар

Аниматор

Монахиня вози детето си в количка

Pulizija

На рибния пазар в Марсашлок /имената на селищата са прекрасни, а как се пишат! - Marsaxlokk!/, докато стоях и се вслушвах в призивните викове на продавачите, разбрах, че имаме обща дума: "саламура".

Хубава малтийка участва в парад на скаути

На изпроводяк - задължителният малтийски кръст

Малта-1

1. На идване още не знаеш къде ще живееш, но после научаваш и слагаш стрелчица.

2. Движението е левостранно и ако не внимаваш, още първият ден могат да те ликвидират. После свикваш - като пресичаш се оглеждаш в шест посоки /4 основни + две факултативни, за всеобхватност/ и всичко е наред.

3. В средата на април, плажът е добре посетен, но във водата влизат само най-смелите малтийки, след дълъг размисъл /17 градуса/

4. Страната може да няма армия, но има вековен опит в отбраната, цялата е в крепости и очевидно няма да се остави просто така, ако враг я нападне в черна нощ.

 5. Веднъж посетил дворец, човек започва да се чувства като благородник - жестовете стават плавни и удължени, на лицето се появява всеопрощаваща усмивка, речта става витиевато-резоньорска: "Видите ли, млади приятелю...", "Боя се, че е време да се оттегля в покоите си", "Поврага!", етц.

6. Вратите до една са арт-обекти.

7. Всяка къща си има отделно име, написано на табелка, което явно отразява някакви фантазии на собственика.

 8. Много обичат кучета, но нито едно не е малтийска болонка или каквато и да е общоприета порода. Предполагам, че морето изхвърля най-различни и хората си ги взимат.

9. Все пак, видях една болонка, пазеше оранжерията в един дворец.

10. Растения, които у нас са в саксийки или най-много в тенекии от маслини, тук са огромни, сенчести дървета.
Чемширът отгоре хвърля чудесна сянка.

11. Кактус хвърля чудесна сянка.

12. Фикус хвърля чудесна сянка.

13. Една архитектурна особеност - няма да те уважават, ако домът ти е без еркерен прозорец.

14. Не може без малтийски кръст.

Спирам, поради пресищане. Следва: Малта, морето и нейните трудови хора. Stay tuned.

Илф и Петров, за познавачи

Откъс от "Страница от албума", 1933г.

Най-страшният персонаж в лоша съвременна пиеса, е така нареченият "възрастен работник". Зрителите с трепет очакват появяването му. И ето - той излиза на сцената. И ето, под гръмовната кашлица на публиката, започва да се очертава образът.

О, това е сложна фигура. В сравнение с нея, шекспировият венециански търговец е груба провинциална схема.

Разбира се, възрастният работник, вече не е млад /на 56 е/. Непременно носи ботуши на висока подметка. Разбира се, носи очила със стоманени рамки като на Калинин, сатенена риза под сакото и мустаци, за които ценоразписът в театралния магазин съобщава кратко и някак нагло: "Мустаци колхозни - 80 копейки"/.

Възрастният работник винаги и без изключение, се казва Иван Тимофеевич, Кузма Егорич или Василий Фомич.

Той е безпартиен, но притежава свръхестествено класово чувство, въпреки, че в някаква степен е в менгемето на миналото /маха иконата от стената чак в трето действие/. Като правило, възрастният работник обожава струга си. Често мърмори и се оплаква от кооперацията, но кого ще излъже? - под грубата външност на мърморко се крие вярно сърце.

Драматурзите не си позволяват никакви отклонения от образа. И само като проблеснат стоманените очила в светлините на рампата  - суфльорът спокойно може да се оттегли в бюфета - публиката сама ще подскаже на Кузма Егорич репликата му, ако той я забрави.

* на сн. : Ленин на ски. На мотора - Лев Троцки, на калника - вуду на Инеса Арманд, отзад - Ленин на ски. Началото на ХХ век. Забавлявали са се здравата.