Фрашментуш де юлио /псевдопорт./

1. Като си мислех за умрелите и разбрах. Проблемът при умрелия е, че е загубил чувството си за хумор - не може да отвърне със смешка, когато някой го закача. Дори да му създадат идеален контекст, например: увият му тялото в мехурчест найлон и започнат да пукат балончетата, той не може да отговори с нещо духовито или поне да подхвърли някаква просташка шега. Ето това е най-тъжното при умрелия - духът е избягал, отнасяйки със себе си всяка духовитост. И дъх няма. При лудия е съвсем различно.

2. Ървин Ялом, перфектен, както обикновено:

Смисълът на живота? Смисълът на моя живот. Всяка книга, стояща на мамината етажерка, съдържа дълбокомислени отговори на този въпрос. "Ние всички сме същества, търсещи смисъла на живота - пишех аз - които са тревожни, защото са ги захвърлили в една безмислена вселена." За да избегнем нихилизма, ние трябва да си поставим двойна задача. Първо - да изобретим проект за смисъла на живота, достатъчно убедителен за да поддържа живота. Следващата стъпка е - да забравим за факта на изобретяването. Да убедим самите себе си, че просто сме открили смисъл на живота, тоест, смисълът има независим произход.

/Momma and the Meaning of Life - Мамчето и смисълът на живота, 1999/

3. Чехов, Вишнева градина

- Не трябва да се самозаблуждаваме, трябва поне веднъж в живота си да погледнем истината право в очите.

- Каква истина? Вие виждате къде е истина или лъжа, а аз сякаш съм си загубила зрението - нищо не виждам. Вие смело решавате всички важни въпроси, но кажете драги, не е ли това, защото сте млад? Защото не сте успели да изстрадате нито един свой въпрос?

* на сн.: червени и жълти сливки

Пианото

1. - Най-добрият начин да продадеш една стока, е да и измислиш история - каза зет ми. Това пиано, след като е немско и  трофейно, не може ли да се каже, че Хитлер е свирел на него?

- Хитлер чак, ми се струва прекалено - възразих. Нека се придвижим малко повече в посока на достоверността. Имам си друг любимец за такива случаи - щурмбанфюрер Калтенбрунер. Ще пиша в обявата, че това е пианото от вилата на Калтенбрунер в Оберхофцеремониалмаршал - тихо предградие на Берлин, обитавано от висши фашистки функционери. Нещо като Лозенец, мисля. 

2. Не знам защо, но си представям средния купувач на стари немски пиана като пупест 50-годишен чичин, обременен с всички епизоди на социалистическия блокбъстър "17 мига от пролетта". Там, злият хитлерист се опитваше да се ебава с руския топ-агент, добряка Щирлиц.

3. След като изготвих историята, реших да похваля и настоящите качества на инструмента. Сложих "кадифен тембър и отлична динамика", но ми се стори недостатъчно. Добавих "богати обертонове" - ярка, налудна и достоверно звучаща фраза. 

4. Погледнах няколко подобни обяви. Повечето споменаваха за "кл. от сл. кост и абанос", "тъм. махагон", "мет. лира" и т.н. Божичко, та това е Илф и Петров! Васисуалий Лоханкин, /малко след като е бил набит с пръчка от съседите си/, обсъжда подобна оферта с Остап:

"— А може би аз все пак ви попречих? — попита Остап, когато се намери в първата стая на Лоханкин. — Не? Добре тогава. Ами вие ли „Дав. пр. ст. вс. уд. из. к. м. с. ин. ер.“? И тя наистина ли е „пр.“ и има „вс. уд“?

— Абсолютно вярно — оживи се Васисуалий, — прекрасна стая, всички удобства. И няма да ви взема скъпо. Петдесет рубли на месец.

— Няма да се пазаря — рече вежливо Остап, — само че съседите… Как са те?

— Прекрасни хора — отговори Васисуалий — и изобщо всички удобства. И цената ниска.

— Но те, струва ми се, са въвели тук телесни наказания?

— Ах! — рече Лоханкин проникновено. — В края на краищата кой знае? Може би така и трябва. Може би именно в това е великата шаячна правда.

— Шаячна? — повтори замислен Бендер. — Онази — конопената, домашната изработка, кълчищената? Така, така. Кажете, от кой клас на гимназията ви изгониха за слаб успех? От шести?

— От пети — отговори Лоханкин."

5. Ако ми се случи такъв диалог, направо го подарявам това пиано.

* на сн.: приятна граф. комп.

"Токийска история" на Ясуджиро Одзу

1. Този филм наистина е шедьовър. В началото не можах да разбера защо трябва да гледам това нещо и какво искат от мен. Едни възрастни родители отидоха на гости на децата си в Токио за кратко и онези се редуваха да ги развличат умерено, но после им писна и ги изпратиха на курорт. Старците изтърпяха развлечението и леко озадачени си се прибраха на село. Майката почти веднага почина, та трябваше децата отново да се събират, този път на погребение.

Нищо друго не се случи, тече абсолютно равномерна битовоописателна, стандартна история.

2. Но по-нататък! Филмът свършва и ти започваш да му се чудиш. Някъде на втория /или май на третия/ ден разбираш, че той се е загнездил дълбоко в мозъка ти и няма махане оттам. И ти става ясно, че си гледал нещо твъъърде добро, да не кажа гениално. Абсолютен извисяващ дзен. Глупости, никакъв дзен, просто извънземните са пипали я камерата, я сценария, я актьорите. Всъщност, монотонността на действието и някак статичната камера, те карат да се взреш в кадъра и изведнъж да ти просветне, че това е перфектен учебник по композиция.

Всеки екран е като графика, напомняща снимка на някой от върховите фотографи на 40-50-60-те години. Самият кадър, още без да са влезли актьорите в него, вече разказва история. 

3. Знам, знам, че повечето японци са подчертано графични, но този ме унищожи. И тази камера ниско долу! Естетско, пичове, умрех!

Свалих тук някои кадри, за да не кажете "тоа па!"

Интериори

Екстериори

Чумните доктори

1. В разгара на чумната епидемия през 1348, кралят на Франция - Филип IV поръчал на медиците от Парижкия университет да изяснят причините за болестта. Учените изследвали проблема и представили отчет, базиран на най-новите открития в тази област. Според тях, чумата била следствие от тройното съединение на Марс, Юпитер и Сатурн в съзвездието Водолей. Кралят издал съответен вердикт и обяснението станало официално за европейската и арабската медицина. Това е чудесна, щадяща версия, защото другите две били по-зловещи - моралната: чумата е наказание за грехове и конспирологическо-антисемитската: евреите са причинителите.

2. Доста по-късно - през 1894 г., френският микробиолог Александър Йерсен предлага друг агент - бактерията Йерсиния, курсираща по маршрута: плъхове - бълхи - хора. Тази версия се използва до ден днешен.

3. Това, което всъщност ме интересува, са едни прекрасни средновековни графики на хора с наметала и клюнове. Това са чумните доктори - появили се към 1340 г. високоплатени и много уважавани специалисти. Очевидно това е отличен бизнес-модел, защото чумата е била нелечима, а те са били много търсени.

4. Окончателният дизайн на костюма е създаден през 1619, от френския противочумен моделиер Шарл де Лорм в Париж. Направен е от промазана кожа, по модел на пехотната униформа. Състои се от дълъг доземи плащ, тесни панталони, ръкавици, обувки и шапка.

Маската е със стъклени прозорчета за очите, а клюнът е нещо като респиратор - слагала се слама - да филтрира въздуха и ароматични вещества /съгласно една от теориите - силните миризмите пропъждали чумата/. 

Дървената показалка се използвала за изследване на пациента от разстояние, за посочване на опасност, за събличане на пациента и даже за мерене на пулса му /как?/.

5. Чумните лекари може да не са били ефективни, но поне са били плашещо-красиви. А сега какво е - ходят с шарени престилки, досущ клоуни. Успокоява единствено, че ефективността им е същата.

* на сн.: гравюра на Паулус Фюрст от 1656. Представя ни д-р Шнабел, известен чумен лекар, практикувал в Рим.

Циганинът от Карлсруе

1. Един циганин стои с жена си пред кабинета на д-р Ценов. Тя е бременна. Чакането се закучва, топчестата се вълнува, докато съпругът и флегматично пише и получава смс-и. 

Д-р Ценов надниква от кабинета.

- Не мога повече да чакам бе, бременна съм - бойко извиква тъмнокожата.

- Да де, ясно, влизай - казва свойски д-р Ценов.

- Здрасти! - казва циганинът.

- Здрасти - отговаря д-р Ценов, явно се познават. - Ти сега в коя част на Германия работиш?

- В Карлсруе работим - скромно мълви матовият.

- Аха, значи на юг. А жената защо не я вземеш и нея?

- Нема да им работим на немски там - загадъчно се провиква циганката.

- Ех, въздъхва д-р Ценов - при вас един работещ изхранва десет други, знам ви.

Семитската двойка нищо не казва.

2. Карлсруе - Karlsruhe. Според легендата, идеята да основе град, възникнала у маркграф Карл III Вилхелм, през 1715, когато, уморен от лова в местните гори, заспал под едно дърво и му се присънил град, наречен "Карлов покой" /ruhe - тишина, покой/.

* на сн.: дворецът в Карлсруе by night

Втори фрагменти от юни

1. В тролея. Maлко ми е трудно да я опиша - кокалеста интелектуалка в черно, след 40-те, къса, студено накъдрена коса, с гръб към мен. Интересна ми е, затова я гледам в тила от упор. Обикновено това действа - усещат и се обръщат с поглед на хладна досада. Тя - не. Чете си Исак Сингер на английски, пънкарка нйедна, мислех, че само аз го знам този. Моите уважения, енигматична девойко. Да, тя е пич, тя няма да ти използва "копнеж" през три думи на четвърта, тя ще свърши всичко, което обещае, без да добавя нищо от себе си. Слизам на баня "Мадара" с мисъл: "Прекрасна е."

2. Генератор на случайни значения:

Дозозависимият парафин еротично замазва розите. Хлорната деспотичност на средната хралупа ни се провидя чак когато борхесовите цилиндроподобия започнаха да я възхваляват, буквално до смърт. Ускори се потреблението, а всъщност - ревизирането.

3. Чета в един форум за животни в беда:

"Приятели, намерих на вилата си къртица. При по-обстоен преглед, видях, че е сляпа. Необходима е срочна операция! Уговорил съм се с д-р Томасян - ветеринар, специалист по дребни полски и чешки гризачи. Той каза, че при своевременно направена операция - къртицата ще прогледне! Помогнете да съберем необходимата сума, не бъдете равнодушни към сляпото животно!"

* на сн.: един приятел

Нетуристическите места

1. Преглеждаме с Роси разни екскурзии. Изисквания: евтини, нетуристически, без група и екскурзовод. 

Една сутрин в Малта наблюдавахме такава група, докато пиехме някакво странно кафе на терасата. Течеше им 3-4 ден и клубната култура се беше оформила напълно. Бяха момичета в разцвет, вълнуваха се от предстоящия ден и поради това чувах разговорите им без да се напрягам. Обсъждаха как са прекарали нощта, кой спал добре, а кой зле, някои вяло мрънкаха /минимални битови проблеми/, други искаха да пушат с кафенцето, а то май забранено - обичайното.

2. Дойде ръководителката им и веднага призова: "хайде групата, моля по-бързичко да привършваме със закуската, автобусът ни чака". Мисля, че това е стандартното приветствие за "добрутро" в такива групи. Постоянно ги чака автобус, да ги води някъде на майната си, според естетическите критерии на туроператорите. 

3. Една по-възрастна жена, додъвквайки саламчето си, боязливо попита: "Днес ще има ли много ходене?". Явно се безпокоеше за живота си - денят обещаваше да бъде топъл, макар и не повече от 45 /Целзиус/.

- Не - каза важно тур-лидерката, само на Цитаделата има малко изкачване.

4. Сдържах се де, не се разхилих. Цитаделата! Най-непристъпното място на всяка крепост! Малцина завоеватели са успявали да проникнат там, сред трупове и многодневна обсада, но сплотената туристическа група под ръководството на опитна екскурзоводка, щеше да я превземе без много жертви за час-два.

5. Лелята замря. Явно и се привидя католическа стела на местното гробище, с дискретен надпис от чисто злато.

- А ще може ли аз да изчакам долу? - промълви.

- Е, разбира се, не е задължително да се качвате до Цитаделата, отряза жената-сталкер. Интонационно - лека стоманена нотка. Ето така беше.

6. Открихме току що добра оферта. Екскурзията се казва "Красотите на Афганистан на магаре". Не е скъпа, мястото е нетуристическо, няма екскурзовод - точно като в мечтите ни. Чета отзивите:

"Всичко беше както ни обещаха във фирмата - магарешки преходи, прах, талибани, макови ниви, страшна бедност. Много сме доволни." 

7. Отивам да капарирам.

* на сн.: екскурзия с кола и местен шофьор