вторник, 9 юли 2013 г.

"Токийска история" на Ясуджиро Одзу

1. Този филм наистина е шедьовър. В началото не можах да разбера защо трябва да гледам това нещо и какво искат от мен. Едни възрастни родители отидоха на гости на децата си в Токио за кратко и онези се редуваха да ги развличат умерено, но после им писна и ги изпратиха на курорт. Старците изтърпяха развлечението и леко озадачени си се прибраха на село. Майката почти веднага почина, та трябваше децата отново да се събират, този път на погребение.
Нищо друго не се случи, тече абсолютно равномерна битовоописателна, стандартна история.
2. Но по-нататък! Филмът свършва и ти започваш да му се чудиш. Някъде на втория /или май на третия/ ден разбираш, че той се е загнездил дълбоко в мозъка ти и няма махане оттам. И ти става ясно, че си гледал нещо твъъърде добро, да не кажа гениално. Абсолютен извисяващ дзен. Глупости, никакъв дзен, просто извънземните са пипали я камерата, я сценария, я актьорите. Всъщност, монотонността на действието и някак статичната камера, те карат да се взреш в кадъра и изведнъж да ти просветне, че това е перфектен учебник по композиция.
Всеки екран е като графика, напомняща снимка на някой от върховите фотографи на 40-50-60-те години. Самият кадър, още без да са влезли актьорите в него, вече разказва история. 
3. Знам, знам, че повечето японци са подчертано графични, но този ме унищожи. И тази камера ниско долу! Естетско, пичове, умрех!

Свалих тук някои кадри, за да не кажете "тоа па!"
Интериори








Екстериори








3 коментара:

  1. НЯКОГА по този начин се "прочу" безмилостно в България и филмът "На малкия остров". Хората бяха озадачени и предимно се подиграваха с него.

    После Валери Петров написа стихове за него и ни засрами всички.

    Иска ми се да гледам този филм?

    Milady2009

    ОтговорИзтриване
  2. Ууууф! "ГОЛИЯТ ОСТРОВ! Обърках ги...

    ОтговорИзтриване