Градината

събота, 17 август 2013 г.

Комуникация без въвличане /фрагменти/

1. Известно време, колата ми беше със спукано гърне и ръмжеше като тунингован пернишки голф. Веднага се прояви онзи ефект, дето като им бръмчиш страшно и шофьорите моментално демонстрират уважение и някак си ти отстъпват - място, лента, предимство и т.н. Това се е случвало и преди. Едва ли припознават стария ми Форд като некъв удивителен спорткар. Просто трябва да им изръмжиш и тогава живееш комфортно. Известно време, докато не усетиш, че всъщност ръмжиш на себе си.

2. Едно дете щяло да става първокласник. За да му свали стреса, майката решила да поработи с Хари Потър и му казала, че ще го запише първи клас в училището за магии "Хогуортс". Дори се увлякла - написала писмо от името на Управата, с потвърждение, че детето е прието, да заповяда на 15 септември и т.н. Момчето много се зарадвало и накарало майката да отидат на ул. Диагонали, да си купят учебниците и тетрадките по магия за първи клас. Майката се уплашила и не знаела как да процедира по-нататък.

3. Преди години, в един селски смесен магазин открихме чаша с "Жената със зелената рокля" на Моне. Трогнати и очаровани, попитахме, дали нямат и нещо с постимпресионисти /Сьора?/. Жената зад тезгяха се наду и каза да сме отидели в музей. Аха, ей с'а, отивам в Париж и оттам тутакси в музей, помислих си. Вместо да хапна кюфте на Монмартър и да погледам минувачите-магребци.

* Доротея, в спор с местния шериф /Support your local Sheriff!/

сряда, 14 август 2013 г.

Девет снимки от каньон Врабча

вторник, 13 август 2013 г.

Един хумор, един стих и една притча

1. Хумор:
Казвам се Васко, варя туткал. Живеем на квартира с един кюрд - Азадат. Веднъж го почерпих с пушени кози тестиси от село, а той ми подаде малка триъгълна бухтичка. Попитах го: какво е това?

- Чпакмак - отговори той.

Отхапах едно парченце и го сдъвках. И наистина - аруп беттем, аннаръ кикереп усъръп жибердем'д? Окларга ятъм. Жундъй томле булдъ бу? Чпъчмак, мин чъни-чъни, шулай тумлъп-тамилп!
2. Притча:

Монах седял до градските врата с ученик и си циклели. Минал странник и попитал:

- Какви хора живеят в този град?

- А какви хора живеят там, откъдето идваш? - попитал монахът

- О, много лоши - казал странникът - зли, подли. Ужас!

- И тук са такива - отговорил монахът.

След време се задал друг човек и попитал:

- Какви хора живеят в този град?

- А какви са хората там, откъдето идваш?

- Прекрасни са, толкова са добри, че чак ми беше ми жал да напусна.

- И тук са такива - казал монахът.

Вечерта, ученикът попитал:

- Учителю, защо им казвате различни неща? Ебавате ли се с тях?

- Ама си и клетник - огорчено отбелязал учителят. - Пчелите летят към цветята, а мухите към лай**та. При хората е същото.
3. Стих:

Легна във ваната,

помоли ме да я напълня с шампанско.

Нека поговорим за най-важното:
Ей, конче,

Утре ще участваш ли в състезанията?.

* на сн.: препъникамък

събота, 10 август 2013 г.

Партизанската литература

1. Колко е жалко, че изчезна цял един пласт от фикшъна, наречен "партизанска литература". Там си имаше своите достижения, своите терипратчети и изящни, афористични сюжети. Пример: партизаните нападат казарма на вътрешни войски /жандармерия/. Сварват ги по бели гащи, /ония, понеже олигофрени - ни караул сложили, ни дявол/. Взимат им оръжието, казват им кой е Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров, карат ги да обещаят, че няма повече да правят така /т.е., че ще подадат молба за напускане в РПУ-то/ и айде обратно в гората. Един жандармерист обърква психозата си със сатори и тръгва с партизаните. Чува глас: "*бах те в ченгето конформистко, стани фрилансер!"

2. Втори сюжет: политическа акция "Обир на мандра". Понеже на мандрата няма какво да и се обира - взимат колкото кашкавал могат да носят и go back в гората. През дългите летни вечери - кашкавал на корем, без хляб, докато на някого му се отвори язвата и хвърли топа.

3. На снимката виждаме плоча, отразила друг радостен сюжет. На 21.XII.1943 г. партизаните от отряд Антон Иванов, спрели теснолинейката Саранбей - Добринище и провели политическа акция. Да видим как е протекла тя.

Вариант 1.

Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!

Политкомисарят: Искам бързо, всеки да извади парите и ценностите, които носи и да ги сложи в този каскет!

Командирът: Немедленно! За да не гушнете здравеца!

Политкомисарят: Всичко това го правим, за вашето бъдеще, за по-добър живот!

Обикновен партизанин: Другарю командир - там един помак нещо се опъва! Ще го застрелям.

Командирът: Естествено. После го пребъркай. Так лучше!

Вариант 2

Командирът: В името на народа, всички да слязат от влака!

Политкомисарят: Другари, надявам се, знаете кои са Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Димитров?

Помаци: Балиго коя е, сигурно е добра жена.

Политкомисарят: Ех, другари! /очите-насълзени/. Та нали те се борят за да живеете по-добре вие! Лучше чтоб жили, сволочи.

Помаците: О!

Командирът /към политкомисаря, тихичко/: хайде, да дават портмонетата, че нямаме много време.

4. Сиктранзит, брат.

петък, 2 август 2013 г.

Чужденецът

1. За мен практически няма значение народността на събеседника ми. Когато ми каже "аз съм турчин/евреин/испанец", това не внася нищо ново в оня сегмент от аза ми, предназначен за общуване с живи хора и не променя стрелката на уреда ми, измерващ смислен или тъп човек стои срещу мене. Единствено - появява се едно допълнително любопитство /напр., мога да го питам за непознати и интересни реалии/.

2. Също така, не ми минава през акъла, да му кажа, че неговият език е в основата си български или, че там където сега живее, е било България преди незнам колко си столетия, съгласно учебника ми по история за 4-ти клас. Ама изобщо не ме интересува това. Ако той ми каже нещо подобно, ще си направя заключение, че срещу мен стои тъпанар и ако не съм вързан за него с верига и катинар, безшумно ще се отдалеча.

3. По същия начин, ако някой ми каже: "сега ще учат турски в училищата", ще си помисля - супер, поне някой ще знае един език вповече. Това лошо ли е? Сигурно ще се разпадне държавата? Че тя не се ли разпадна вече, но не по вавилонския модел?

4. Интересно, че ксенофобията дава висока корелация с хомофобията, която пък дава висока корелация с латентния хомосексуализъм. Интересни връзки, а? Хайде да не продължавам, че ако кажа национализмът с какво корелира, хахааа, супер просто.

* на сн.: измислен катапулт в крепостта Кракра

четвъртък, 1 август 2013 г.

Банско - гарата

В предвечерния час тичаме натам, за да успеем да се надрусаме с романтични усети

Траверси, осигуряващи мирис на гара - напоени с а/рома(н)тичните вещества /катран/

Камен небезопасно пресича коловоза на теснолинейката

Стар, морен локомотив си почива в гъсталака. Шеф дьо гарът ни вика да внимаваме, защото там имало змии. Има обаче и по-важни неща от змиите.

Е да, има змии. Но какви са стройни и красиви!

Почиващият опушен красавец - поглед отпред.

понеделник, 29 юли 2013 г.

Якоруден архетип

1. Некви архетипни гравитации ме карат, на връщане от Банско, да мина да се отъркам о Якоруда. Баща ми е роден там, но аз практически не съм стъпвал. Пристигаме, пием кафе до едно оръдие в центъра, снимам се пред общината в летяща поза - такова ми е настроението. Откриваме някои смешни според нас гледки и неща. Хората ни оглеждат приветливо, атмосферата е симпатична.

2. В плод-зеленчука, Роси разговаря с продавачката и казва, че баща ми Боян Хаджигеоргиев е оттук, а аз съм д-р Хаджигеоргиев, негов син.

- Да, казва тя, знам ги Хаджигеоргиеви, но д-р Хаджигеоргиев живее малко по-нагоре, до Емтела.

- Не, казвам. Живея си в София и няма никакъв Емтел до нас. Жената ме поглежда с нещо средно между недоверие и подозрение, че се ебавам с нея. Разбира се, знам за колегата-роднина, знам и за другите Хаджигеоргиеви, но не ги познавам, пък и не желая особено.

3. За разлика от доста хора, приемам, че срещите с роднини, почти не вредят на метаболизма, но само, ако са средно един път на 3 години /на поредното погребение/. По-честото общуване смятам за силно токсично. След това известно време си като отровен с тежки метали. Срещал съм аргументи от типа на: "явно си попаднал на лоши роднини, моите са прекрасни хора". Глупости, това да не съм го чул. Чудесни са ми роднините.
И така: предупредени сте.

1. Поиграх си на "модерн"