понеделник, 29 юли 2013 г.

Якоруден архетип

1. Некви архетипни гравитации ме карат, на връщане от Банско, да мина да се отъркам о Якоруда. Баща ми е роден там, но аз практически не съм стъпвал. Пристигаме, пием кафе до едно оръдие в центъра, снимам се пред общината в летяща поза - такова ми е настроението. Откриваме някои смешни според нас гледки и неща. Хората ни оглеждат приветливо, атмосферата е симпатична.
2. В плод-зеленчука, Роси разговаря  с продавачката и казва, че баща ми Боян Хаджигеоргиев е оттук, а аз съм д-р Хаджигеоргиев, негов син.
- Да, казва тя, знам ги Хаджигеоргиеви, но д-р Хаджигеоргиев живее малко по-нагоре, до Емтела.
- Не, казвам. Живея си в София и няма никакъв Емтел до нас. Жената ме поглежда с нещо средно между недоверие и подозрение, че се ебавам с нея. Разбира се, знам за колегата-роднина, знам и за другите Хаджигеоргиеви, но не ги познавам, пък и не желая особено.
3. За разлика от доста хора, приемам, че срещите с роднини, почти не вредят на метаболизма, но само, ако са средно един път на 3 години /на поредното погребение/. По-честото общуване смятам за силно токсично. След това известно време си като отровен с тежки метали. Срещал съм аргументи от типа на: "явно си попаднал на лоши роднини, моите са прекрасни хора". Глупости, това да не съм го чул. Чудесни са ми роднините.
И така: предупредени сте.

1. Поиграх си на "модерн"

2. Стил

3. Улица Хаджи Алиш. Някаква загадъчна личност

4. I still remember the first time when we kissed. Първата целувка? Че кой не я помни

5. Детенце с ужасни очила пробягва в обедния зной

6. На площада - гаубица "Музейна" , не знам от коя война

7. Обичайната ми летяща поза, този път пред община Якоруда

8. Невъзможно яка манекенка на ул. Ленин

9. А ето го и самият Ленин. Нямам обяснение на кого му е притрябвал тук

10. Щастие, право и реверсивно




Няма коментари:

Публикуване на коментар