Аведън и портретите му

Ричард Аведън /р. 1923г./ - изключителен фотограф, който трябва знае за него.

Между 1969 и 1973 г. Аведън прави серия портрети на неизлечимо болния си баща /на снимката вляво/. Когато баща му вижда портретите си, остава твърде недоволен и даже се обижда, че синът му го е хванал в толкова отблъскващ вид. По този повод, Аведън праща писмо до баща си, за да обясни как работи:

"Помниш ли твоя портрет, който стоеше на пианото вкъщи? Ти отиде да се снимаш в кварталното фото. Той беше толкова ретуширан, че цялото семейство се шегуваше, че са ти дали снимка на друг човек, това не си ти... Аз обаче, искам да правя по-различни снимки. Когато позираш пред камерата, ти се криеш зад чужда усмивка. А всъщност - си гладен и сърдит, защото си жив. Именно този глад за живот искам да покажа. Искам портретите ми да са толкова наситени, колкото са и самите хора /Аведън използва "intensity"/. Искам твоите емоции да влязат в мен, да минат през обектива на камерата и да излязат на снимката.

... Помниш ли, когато бях на девет години, ти ме учеше да карам колело. Беше облечен кой знае защо в делови костюм и падна от колелото. Досега помня израза на лицето ти, когато падна. И аз веднага те заснех с детското си апаратче "Брауни". Когато си нервиран или реагираш на нещо, в теб прозира животът."

Още два портрета, наистина впечатляващи: 

Тенеси Уилямс, 1969

Бивш президент на САЩ Дуайт Айзенхауер

Тарантино и първообразите

1. Прииска ми се малко качествена веселба и си пуснах  "Безславни копелдаци" на Тарантино. Получих си удоволствието. Особено когато по едно време, Хитлер излезе от киното и си поиска дъвка от един есесовец. Оказва се обаче, че подобна на Брад Питовата еврейска бойна група, е съществувала реално през 1943.

2. Това е отрядът "Некама" /"Отмъщение"/на Аба Ковнер. Ковнер /1918 - 1987/ е роден в Севастопол, 1926-та семейството се мести в Полша, през 1942 Аба се оказва във Вилнюското еврейско гето. През 1943 немците ликвидират гетото /как? - чрез разстрел и депортация в концлагери/, Аба избягва в гората и организира партизански отряд, състоящ се само от евреи.

3. Непосредствено в края на войната, Ковнер е начело на компактна група, поставила си за цел да унищожи всички нацисти на земята - успяват да убият около 400 човека. На 13 април 1946 г., отмъстителите пробват да отровят хляба на 12 000 немски военнопленници в лагера "Stalag 13", но им докарват само дрисък, т.е. смъртни случаи няма. 

4. Не знам как, но целите на групата от разбираеми, по едно време плавно прерастват в налудни - те решават да унищожат шест милиона немци - по един за всеки убит евреин. За целта е желателно, да се отровят водопроводите на Хамбург, Мюнхен, Франкфурт и Нюрнберг. Ковнер заминава нелегално за Палестина и на връщане, с отрова в джоба, е арестуван от англичаните и лежи в затвор в Кайро. След освобождаването му отива в Палестина в кибуц, а по-късно, до смъртта си, е обществен деец и литератор в Израел.

5. Не знам дали Тарантино се е вдъхновявал от тази история или сценарият на "Копелдаците" си е чисто негова измислица, но това май няма значение.

*на сн.: вляво - Ковнер, вдясно - групата му 

Алцхаймер и изкуство

1. Уилям Ътърмолън (William Utermohlen) /1933 - 2007/ е американски художник, на когото диагностицират болест на Алцхаймер през 1995. Научавайки това, очевидно като реакция на неприемане и съпротива, художникът започва серия от автопортрети, с които се опитва да илюстрира настъпващите промени. И така, почти до края.

2. Според невролозите-изкуствоведи /нещо като зъболекари-импресионисти/, разглеждайки хронологично картините, би трябвало да видим постепеннния разпад на формата, при съхранена колористика, което добре се връзвало с мозъчните промени при Алцхаймер.

3. За мен, да се правят такива корелации е адски тъпо. Популярно казано, при Алцхаймер страдат слепоочните дялове на мозъка. Лявата и дясната обаче вършат различни неща /функционална латерализация/. Едната е доминантна /за десноръките - лявата/ и там са: разбиране на реч, два вида памет /хипокамп/, обучаемост, разбиране на слухова и частично зрителна информация, емоционална стабилност и още хиляда неща.

Недоминантната - триизмерното възприятие, разпознаване на предмети и лица, пространствена ориентация, перспективни възприятия,  дежа-вю и още хиляда неща. Някои твърдят, че се уврежда повече дясната слепоочна област /т.е. недоминантна при деснорък човек/, но някак си, това не е доказано.

4. Картините.

До болестта

1996 г.

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

Тъжно, но няма повече.

За глупаците и други идеи

1. В едно есе от 1987 г. професорът по икономика от Бъркли - Карло Сипола, формулира пет основни закона на човешката глупост:

- Винаги и неминуемо, всеки подценява количеството глупави индивиди циркулиращи наоколо

- Вероятността определено лице да е глупаво, не зависи от всички други характеристики на лицето

- Глупакът е човек, нанасящ вреда на друго лице или на група лица, не извличайки при това никаква полза за себе си, а често и вредящ на себе си

- Неглупавите хора винаги подценяват разрушителната сила на глупавите. В частност, неглупавите постоянно забравят, че при всякакви обстоятелства да си имаш работа или да се свързваш с глупаци е скъпо удоволствие и груба грешка.

- Глупакът е най-опасният тип личност
Нищо ново, но е приятно като разбереш, че мислите еднакво с уважаван икономист от Бъркли.

2. Едипов виц 

Между две деца:

- Ти не вярваш ли, че има Дявол?

- Не вярвам. Той е като Дядо Коледа - всеки път се оказва преоблечен татко ми.

3. Грузински тост

Един падишах решил да инспектира градската тъмница. Като му отворили вратата на килията, видял там двайсетина затворника и ги попитал за какво са тук. Те веднага скочили и както си му е редът, започнали да обясняват, че са несправедливо наказани, защото не са извършили нищо незаконно. Само един се приближил и казал, че лежи в тъмницата за кражба.

- Този го освободете - казал падишахът. Не е хубаво крадец да е заедно с толкова честни хора, защото може да ги научи на лошо.

Да пием за честността, която ни дава свобода.
* на сн.: сезон лято-есен

Девствениците в рая

1. Най-после разбрах какво да очаквам, по отношение на полагащите ми се девственици в рая, ако съм мюсюлманин и отида, та се взривя сред тълпа невинни хора от друга конфесия. В този клип, саудитският проповедник Мохамед Аш-Шанкити обяснява всичко подробно.

2. Пичът споделя /според английския превод, дословно/:

"В рая има четири типа жени. Първо - жените от този свят, попаднали в рая. Всяка от тях има седемдесет чернооки девственици. Вторият тип е чернооката девственица. Всяка от тях има по седемдесет момичета-прислужнички. Момичето-прислужница е третият тип. Извинявам се, в рая има само три типа жени. Ако сте били женени на този свят, в рая ще получите обратно жена си. Тя ще дойде със седемдесет чернооки девственици и с всяка от тях вие ще можете да се сношавате. И всяка девственица ще има седемдесет прислужнички. Колко жени ще получите! И това - минимум."

3. Това прекрасно обяснение, ми позволява да изведа важна математическа формула. Да предположим, че някой има една жена /както е при мен/. Отива той на джихад, самовзривява се там и, съобразно обещанията, отива в рая. Но понеже не е вчерашен, предварително си е изчислил по формулата 

Jрай = (1+70d.70p).jбр = 4901 

че там ще го чакат, скромно навели глави 4901 жени, с които ще му е разрешено /както вече споменах мимоходом/, да прави секс, плюс съпругата му /да я пита човек къде е тръгнала/.

Забележка: в тази формула Jрай е броят на жените очакващи го в рая, 70d - брой девственици /константа/ в рая, 70р - брой прислужнички в рая /константа/, jбр - брой съпруги преживе.

4. Аллах да ми е на помощ, ако съм объркал нещо.

Снабдени с този математически модел, можем да направим и други приятни изчисления. За по-любознателните, да видим, колко жени ще му кажат "Салам алейкум" в рая, ако преживе, мюсюлманинът се е обзавел с 4 съпруги. Заместваме jбр с 4 и получаваме 19604 жени.

5. Това е мъчително. Вероятно има мъже, които биха се зарадвали на такъв брой жени, но съм сигурен, че ни една съпруга няма да се разтресе в сърдечен смях като види 4900 /минимум/ чернооки хубавици, гледащи хищно нейния принц. Напротив, вероятно ще се огорчи.

6. Ето как, неусетно и с помощта на низшата математика се приближихме до корените на арабския тероризъм.

* на сн.: вариант на рай без девойките /до Байлово/

Фрагменти от септември-2

1. На снимката - Пирин. Газя в една река търсейки интересен ракурс. Внезапно, в кадъра влиза семейство от Варна. Как познах, че са от Варна? - Лесно. Жената периодично се провикваше: "Ойларипи, кой ма щипи!"

2. Мишката забелязала, че стопанинът слага капан за мишки в хамбара. Отишла и се оплакала на змията, след това на кокошката, след това на овцата, а накрая и на кравата.

- Мислиш ли, че много ни интересуват тъпите ти проблеми, мрънкало! - отговорили тези животни. - Изобщо не е наша грижа това - добавили те.

Случило се така, че в капана за мишки се хванала змията. Тя така се вбесила от несистемното събитие, че дори успяла да ухапе стопанката преди да умре. Стопанинът веднага заклал кокошката, защото няма по-добро средство при отравяне, от кокоши бульон. Жената ставала все по-зле. Стопанинът заклал овцата да нагости множеството приятели, дошли на свиждане на болната страдалка. Жената все пак умряла. Стопанинът заклал кравата за да направи помен както подобава, а не да се стиска.

Мишката замислено наблюдавала случилото се.

3. Едни деца играят хаджилък, но по система, различна от тези в детството ми. Искам да ги питам за правилата, но ми е неудобно. Така и ще си остана - без въпрос, без отговор.

4. Гледах някакъв стар руски филм. Потъва пътнически кораб, спасяват всички пътници. Един от тях, работещ в бетонов възел, вследствие на преживения шок, влезе в състояние на множествена личност, назова се с друго име и твърдеше, че е ядрен физик-теоретик. Жена му беше съкрушена. "Теоретик!", повтаряше тя през плач.

Фрагменти от септември

1. Тутанкамон, като бил малък, страшно се дразнел, когато му викали: "Тутанкамон, къмон!" Той затова и умрял съвсем млад.

Това е Хармс.

2. Интересно живеят и художниците. Joho the Blog разказва, как един път, през лятото на 1874, Мане дошъл на гости при Моне и моментално нарисувал картината "Семейство Моне в градината си в Аржантьой". Моне не му останал длъжен и тутакси нарисувал картината "Мане рисува в градината на Моне"

Не щеш ли, след малко при тях наминал Реноар, за по една грапа. Като видял какво се е случило, веднага поискал назаем от Моне бои, платно и четки, и нарисувал картината "Мадам Моне и синът и". После всички си стиснали ръцете и влезли в трапезарията да вечерят.

3. От разговор с познати, научих следното. Шведите ходели да работят в Норвегия. А в Швеция предпочитали да работят поляците. В Полша пък, обичали да идват на работа румънците. А в Румъния, пристигали да работят главно молдованци. А в Молдавия, никой не идвал да работи. Значи - молдованците и норвежците не пипват нищо и тези страни би трябвало адски да си приличат. Това не е Хармс.

* на сн.: Мане "Семейство Моне в градината си в Аржантьой"