Страст и слабоумие /фрагменти/

1. Една девойка поискала да и татуират "Аз обичам Едикого си", но да е на иврит - графиката му им действа възбуждащо. За целта използвала софтуерния преводач "Вавилон". Полученият текст занесла на татуировец и той го извезал на гръбчето и. Сега вече, ако евреин видел гърба и, щял да прочете: "Вавилон" е един от водещите в света софтуерни преводачи".

2. Дъглас Коупланд от "Докато приятелката ми е в кома":

"Доколкото съм разбрал от собствен опит, на двайсет години, човек вече със сигурност знае, че няма да стане рок-звезда. Към двадесет и петата си година, може би ще усети, че стоматолог или учен, също няма да стане. А на тридесет, към теб започва да се прокрадва тъмнината и ти започваш да се питаш дали ще успееш поне да се реализираш, даже без да споменаваме успех или богатство. На тридесет и пет вече като цяло ти е ясно с какво ще се занимаваш през останалият си живот. Човек се примирява със съдбата си."

3. Чух за някакъв експеримент на канадски тв-новинари, мъж и жена. Цяла година мъжът излизал в ефир с един и същ костюм, а жената си сменяла тоалетите често. За нейната външност непрекъснато имало коментари и претенции по форумите, а за мъжа никой нищо не промълвил. Е, всеки знае - мъжът повече му слушат, жената повече и гледат.

4. Даниел Пенак:

"Колко бързо у хората изчезва цялата им христианска благост - фют! и ето - братята и сестрите вече скачат с цялата останала тълпа: "Убий! Убий! Убий!". И опитай да различиш в тази тълпа вярващия от обсебения...

Основният проблем при светците е, че светостта им като правило не стига за целия ден."

5. Вилхелм Райх за ранната психоаналитична техника:

"Понякога у пациента с часове не се появяваха асоциации и на аналитиците им се налагаше да пушат непрекъснато, за да не заспят."

* на сн.: знак

Камуфлаж-Колумб-Барселона-Фройд-преходи

1. В любимия ми магазин "Камуфлаж" като разглеждах маниашките дрехи и оборудване, харесах едни часовници и попитах за цените. 

- Не те съветвам, свойски ми сподели момчето. Наистина, тези модели имат балистичен калкулатор, но аз ще ти покажа друг - с джипиес, компас, мери крачки, пулс и всичко каквото се сетиш. Единственият минус е, че той няма балистичен калкулатор. Но, ако не ползваш оптика при стрелба, не ти и трябва.

Бяхме с Роси. Не знам как изглеждахме отвън, но явно ни взе за застаряваща двойка килъри.

2. Точно по това време преди година се шматкахме из Барселона и гледахме очаровани, как вместо обичайните улични врабчета, високо под дърветата прелитат шарени папагалчета. Стрелкаха се бързо като халюцинации, като мечти-светкавици - зелени, жълти, червени. Колумб, търсейки Индиите, смятал, че има три сигурни критерия, дали на поредния новооткрит остров ще има така желаното злато и подправки: климатът да е много горещ, туземците да са тъмнокожи и да има папагали. /"Завладяването на Америка. Въпросът за другия",  Цв. Тодоров/. В Барселона бяха изпълнени и трите критерия: освен папагалките, беше много горещо и имаше синьочерни негри продаващи маркови очила и чанти.

3. Купих си една странна книга "Freud's art. Psychoanalysis retold", от Джанет Сейърс /Sayers/, психоложка от Тависток. Колкото и да я четох, не можах да схвана защо е написана тази книга. Очевидно авторката е искала да представи психоанализата чрез визията на художници или на пациенти-художници. Всичко беше омесено по такъв прелестен артистично-небрежен начин, че имах чувството, че ще се побъркам. 

4. О, аз съм отминал стадия на учудването, когато много добри специалисти в нещо, внезапно сменят темата и се впуснат да правят литературни пробиви в съвсем други области под крилото на нещото наречено "мултидисциплинарност". 

5. Имам неприятната увереност, че човек постигнал дълбочина в конкретна област си е силен именно в нея и няма никаква гаранция, че прозренията му автоматично ще се пренесат в друга такава. Математик, който ми светва за лингвистиката или ядрен физик, обясняващ ми "скритата история на човечеството" са ми гъделичкащо лековати и единствено достойни за научно порно в стил ТЕД - възбужда, но после пак си сам. 

6. Мисля, че има едно изключение - гениите, но там млъквам.

* на сн.: Александрин, паун и едно непознато момиче

Халкидики сега

Тук има десет снимки от Гърция, правени току що /Халкидики - Ситония, по-далече надолу ме мързеше да карам/. Личната ми рецепта за ходене на море? Нямам тайни:
1. Да не е в България
2. Да няма българи наоколо
3. Извън сийзън /не е задължително/

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

Циолковски

1. Когато бях дитенци, в училище у́мреха да ни убеждават, че всички световни изобретения са направени от руснаци. Парна машина - Ползунов /Уат/, самолет - Можайски /братя Райт/, радио - Попов /Маркони/, електрическа крушка - некой си Яблочков /Едисън/. А защо не са ги произвели самите те? O, царското правителство - тези изтънчени, реакционни мръсници, е пречело на славните инвентъри. Капиталистите, не по-малки гадове, веднага са внедрявали изобретенията, но не за радост на работника/селянина, а за да вземат добавената стойност /ДДС-то, пари прим, пари секон, пари терц, пари кварт, етц/, т.е. за кефа на богатите. 

2. Циолковски до 17-та, правел в двора си неработещи макети на дирижабли, извел грешно няколко физически формули, които вече били изведени, пишел книжки, тормозел семейството си и като цяло докарвал поведение на селския луд. С трактатите си облъчвал Императорското техническо общество, а те реагирали с "Басикефа!" и нищо. Опитвал се да разбере и принципа на реактивния двигател, но не успял - предложил да се постави тръба на колела и да се пусне от баира, при което, въздушната струя минаваща през нея, щяла да създаде реактивна тяга и тръбата ще се движела вечно.

3. След 17-та, на болшевиците спешно им потрябвали нови фешън икони и Циолковски /тогава на 60/ в кюпа с Мичуринци, Павловци, етц., е бил издигнат в ранг "създател на ракетостроенето и научния космизъм". В действителност, първото е чист сай-фикшън, а второто са заплетени псевдофилософски резонации с елементи на вулгарна евгеника.

4. Пример от едното:

"Трябва да се изстрелят едновременно 512 различни ракети, които да се управляват от 512 пилота. Когато горивото намалее наполовина, ракетите трябва да се срещнат две по две и едната половина да прелее остатъка от горивото си в другата. Празните ракети с пилотите падат, а останалите летят до преполовяване на горивото, след което - отново се сдвояват, преливат си и т.н. До Космоса стига една ракета с един пилот."

5. Пример от другото:

"Когато човек умре, неговите атоми се разсейват по цялата вселена, след което се заселват в някое друго живо същество. Ако умрялото същество е било щастливо, значи и атомите ще са щастливи и новият живот на съществото ще е щастлив. Ако атомите са нещастни - обратното. Задачата на човечеството е да унищожи целия нещастен живот на земята и в космоса. Трябва да се убият болните, инвалидите, слабоумните, несъзнателните, дивите и домашните животни и насекомите."

"...Жените ще се оплождат изкуствено от висши мъже, без тяхното участие. Полученото потомство отново се опложда от висш мъж и теоретично, петото поколение вече ще е почти съвършено.

Всички низши животни и несъвършени хора, като инвалиди и престъпници не трябва да съществуват. Те умират без потомство, тихо и щастливо."

За изследователите - един от архивите на Циолковски

* на сн.: Луи дьо Фюнес и синът му Оливие на снимките на Фантомас /1965/

Фрагм. от 21-ви май

1. В автобуса едно момче разправяше на приятелката си: "Е, хубаво е, че се падна Яворов. Той е като Славейков - от една гилдия са - каквото си готвил за Славейков, можеш да го напишеш за Яворов. Жалко, че не се падна Смирненски - за него можех да напиша много. Но пък добре, че не се падна глава от "Гераците". За да пишеш за глава от "Гераците", трябва да си чел цялата книга, иначе е тъпо - не разбираш контекста. А нали знаеш кога ще прочета "Гераците"?"

2. Хенри Менкен /известен амер. журналист в миналото/: "За всеки проблем има минимум едно логично, красиво и просто решение и то винаги е погрешно.

3. В Халкидики тия дни го дават максимално 30 градуса. Във връзка с това, няколко полезни за там думи:

Моля, сметката! - ЛогариазмОс, паракалО!

Извинете! - СигнОми!

Бира! - БИра!

Калмари! - КаламАри

4. Старинна шотландска поговорка:

"Изпрати глупака за скоч и той ще ти донесе лепенка."

5. Старинен английски виц:

В клуба.

- Боя се, че скоро ще убият някого в нашето тихо, мило градче.

- Откъде сте толкова сигурен, сър?

- Има едно старо английско поверие - когато в града пристигне мис Марпъл, винаги някого убиват.

*снимка на Martin Parr

Шарени камъни от Боснек

Всеки път изглеждат различно, вероятно е свързано с настроението на човек.
Осемнадесет снимки плюс мястото.
1.

 2.

 3.

 4.

 5.

 6.

 7.

 8.

 9.

 10.

 11.

 12.

 13.

 14.

 15.

 16.

 17.

 18.

19. Мястото

Мечти прекрасни

1. Винаги съм си мечтал, на преглед да ми дойде някой, който да започне така:

"Може би, ще настъпи ден, когато ще престанат да разбират що е лудост. Тази фигура ще се затвори в себе си, непозволявайки повече да се отгатват следите, които би оставила. А за неизкушения поглед, дали тези следи ще са нещо друго, освен обикновени черни резки?

Най-вероятно, те ще са вписани в конфигурации, които днес ние по никакъв начин не можем да нарисуваме, но които в бъдеще ще станат необходими координати за разчитане на нашето битие, на културата ни и на нас самите. Тогава неврозите ще бъдат конституиращи форми на обществото ни, а не отклонение от тях. И всичко това, което днес преживяваме като нещо пределно или странно, или непоносимо, ще достигне една безметежна позитивност. И всичко Надпределно, Непозволено, всичко, което днес обозначава нашите граници, ще започне изведнъж да обозначава нас самите."

/от "Лудостта - отсъствие на дело" на М. Фуко/

2. Или пък, да започне да ми описва проблемите си така:

"...тези чудовищни състояния на физически притиснатия мозък, празнотата, толкова потискаща, че и висшата работа на мисълта и нейните терзания се процеждат навън само като безкрайна лъжа."

/А. Арто, в писмо до Анаис Нин, 1933 г./

3. Или пък, да подслушам, как колеги ме обсъждат в коридора по следния начин:

"Него го довежда до ужас неавтентичността на собствения аз, вечната обреченост да говориш на езика на другия, гнусната необходимост ежеминутно да разрушаваш изплъзващата се цялост, фалшифицирайки я в безполезни и нелепи образи."

/С. Зонтаг за Арто/

4. И накрая на работния ден, да поспорим с някой пациент, например за Фуко:

"...не история на психиатрията, казва Фуко, а на самата лудост, с целия и плам, до пленяването и от знанието. Става дума да се избегне капанът или наивността на обективизма, които очевидно се състоят в това, да се пише на езика на класическия разум, използвайки понятия, които исторически служат като инструменти за пленяването на лудостта; на шлифования и полицейски език на разума да се пише история на най-дивата лудост, която живее и диша, все още непленена и необездвижена от пипалата на същия този класически разум."

/Ж. Дерида в "Cogito и история на лудостта"/.

5. Вместо това, идват безметежно позитивни старци 80+ да ми съобщят, че сутрин като станат им се вие свят. Накъде отива този свят, накъде се вие?

* на сн.: Анаис Нин в комиксов вариант