Малта ъгейн

1. Малка е Малта – 27 на 15 е, някои я наричат „държава-играчка”. Играчка или не, но e адски атмосферна, стърчат 400 катедрали, колите се движат вляво /бивша англ. колония/ и ако не те ликвидират първите два дена при пресичане, по-нататък ти става идилия. Малтуцата си има и бодли - понеже всеки минаващ наблизо, се е чувствал длъжен да ги нападне, рицарите са се опасали с яки крепостни стени

2. Kъм туриста /мен/ подхождат с добронамерена неутралност, няма натрапване или селска чест /Маскани/. С други думи, не си свещена крава /т.е. не си в ситуация, в която те обгрижват трепетно, за да могат да те доят редовно/. Ей ги туристите - наели си каляска.

3. Тук пък си говорят нещо по улиците на Мдина

4. Тук си разглеждат /сн. на Мони Узунов/

5. За рицарството, няма смисъл да споменавам, който иска ще си прочете.

6. За катедралите вече казах – първоначално са били 365, да има за цялата година, но понеже са навитарки – построили и още - докъм 400. Повечето имат по два часовника – левият показва невярно, десният вярно. Това е за да се обърка дяволът – да не знае кога започва сутрешната меса, когато хората са с най-отворени сърца и да не може да отиде да ги ебава. Ето тук – единият показва времето на снимката /три без пет/, а другият – каквото си ще.

7. Ето още една – тази им е с най-големият купол /примерно втори по големина в Европа/. Като всички малки страни, нещо трябва да им е най-голямо. Нищо лошо няма.

8. Плажовете – не са им силната страна – островът е скалист, със стръмни брегове. Има няколко пясъчни, но както всеки знае, наративът „безкраен плаж с фин пясък” опасно включва и „олинклузив” - пошлост, която всеки смислен турист избягва. Шегувам се.

9. Бреговете са от мек варовик и някои интелектуалци си издълбават реквизитите в 3D

Градините.
10. Към всеки дворец/замък си има градина. Ето:

11. Често озеленяват с малки, пъстри чушчици

12. Градините Upper Barack

13. Понякога слагат и пауни /Ботаническата Сан Антонио/

14. Друга градина

Следват случайни открития
15. Правилна врата към служебен паркинг

16. Правилен паркинг със защита свише

17. Борзата Малта exchange

18. Разрешават някакъв спор на площада в Ла Валета

19. Майстор на балкончета в Коспикуа

20. Работилница за поправка на доспехи

21. Насоки

22. Графит

23. Последна

Разказ по картинки /Гърция пак/

1. Към Орфинио. Не защото е най-близкият до София плаж, а защото исках да разгледам устието на Струма. По пътя минах през Амфиполи – имаше антични градежи, но бяха далече в полето и ме мързеше да ходя до тях. Спрях само на неавтентичния древен лъв. Изглежда толкова налудничаво, че всички спират да проверят дали не халюцинират.

2. Орфинио – едно силно подобрено Приморско. Само че, наоколо има безкрайни пусти плажове, където се усамотяваш и никой не се появява с дни. Тук едно куче в шезлонг към кафенето. (Поръчват си нещо и цял ден лежат, като хора са).

3. Вече по здрач, си намерих място за спане, седнах на плажа и си отворих бутилчицата. «Nunc est bibendum!» («Ако ще пиеш, пий сега!), както казва Хораций на едно място. Стана много хубаво.

4. Паркирах за нощуване зад ония дръвчета вдясно, практически на плажа. Спах удивително кофти, наръбих се, комарите търсеха нежни съдчета по лицето ми, като в замяна ми свиреха цигулкови дуети, ята птици и те пищяха и нещо искаха, затова станах доста рано - на изгрев. Комарно беше изчезнало, само птичите ята присъстваха.

5. Навлякох нещо и тръгнах към устието на Струма за плячка. Ето една мъртва птица.

6. Ето лодка без качества, прегризана от Мегалохтапод.

7.Устието на Струма, един от лиманите. Хората са си направили рибарник.

8. Устието на Струма. Първоначално исках да снимам птици, но тези благороднички се бяха разположили на 200 метра от мен на едни колове в лимана и не стана.

9. Ето малко по-крупно, виждат се, но едва-едва.

10. Като повечето черноморски реки, морето натрупва пясък на устието и реката започва да тече обратно. За да избегнат това, дълбаят периодично с багера.

Дотук стана баси и познавателното. Смятам да продължа с философско-религиозни обобщения в следващата част – към Атон.

Фрагм. от 26 септ.

1. Вътрешните отделения на болниците наподобяват едни детски градини наобратно - объркани бабки и дедки ходят по памперс и ризка из коридорите и се опитват да разберат къде са и ако успеят - следващият тежък въпрос е - защо са /там/. Лекари и сестри, досущ лелички в този детски свят, ги хващат подръка и ги насочват към легълцата им. Но не мируват и там - телата са здрави и енергични /да живее съвременната фармацевтика/ и си търсят сатисфакцията, отмъщавайки ни с безумие. Това, което преди благо и разказвателно се наричаше  "атеросклеротични мозъчни промени", сега се отсича с груба команда: "деменция" и въпросът е приключен.

2. Научих за интересен статистически фокус, наречен "индекс на Робин Худ". Разделят се парите на най-богатия човек в страната, на броя на населението и виждаме каква сума би получил всеки гражданин. Не знам какво показва това и какво ми дава. Едва ли някой милионер би го направил за мен и познатите ми. Може би, ако съм марксист и реша да правя революция, с изтребване на богатите и експроприация на парите им, ще ми послужи като насочваща информация. Иначе ми е безполезно. Ето една малка таблица /оригиналът/. За България не намерих, пък и то, кой ли ще си каже.

(Изчисленията са на базата на Bloomberg Billionaire Index и CIA World Factbook). Индексът е в графа 5.

3. Фейсбук - целият текстов поток се състои от копия, копия на копията и копия на копия на копията, съпроводени с неискрено одобрение. И защо само текстов, визуален също. Като китайците. Но най ми харесват измислените цитати на велики хора. Примерно Фройд да е казал: "Невронните мрежи не правят от глупака гений". А Юнг, пък: "Живеенето в жилищен комплекс не те прави комплексар, но неминуемо те кара да хиперкомпенсираш".

* на сн.: кофти подход на пристанище Йерисос.

Малко призрачен цвят

Едни пускат повече цвят, други - повече свят. Трима от призрачните.

Бруно Вейга /Bruno Veiga/
1,

2.

3,

4,

Сергей Айрон
5.

6.

7.

Джонатан Лакхърст /Jonathan Luckhurst/
8.

9.

10.

11.

 край

Съседът бди. Закон на Годуин

1. На сайта на вашингтонското щатско здравеопазване има полезни указания, как да заподозреш, че съседа ти е фен на Брайън Кранстън /"Breaking bad"/ и произвежда качествена и хич не скъпа дрога в гаража си. Ето ги:

• силен химически мирис около дома или боклука на съседа
• различни хора влизат и излизат денонощно, оставайки съвсем замалко
• допълнителна безопасност - решетки на прозорците или бронирани врати
• прекалено много боклук, тръби, антифриз и различни стъклени бутилки
• изхвърля голямо количество абсорбент за котешка тоалетна
• личи, че има много пари, но не личи да ходи на работа - кара скъпа кола, плаща в брой
• никога не изхвърля боклука си в кофата, взима го със себе си
• излиза да пуши на улицата
• децата и домашните му животни изглеждат лошо гледани
• недружелюбен, параноиден или потаен е

Не живея в къща, но набелязах някои съседи по етажите /само тези, които набират четири и повече критерия, по два-три имат всички/. Ще трябва да се ходи до участъка след празниците за наколадване.

2. Закон на Годуин /Mike Godwin/. Американски юрист,  р. 1956 който след известни наблюдения на дискусиите в интернет, формулира следният закон:

"Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер“. С други думи, Годуин прави саркастичното наблюдение, че за достатъчно дълъг период от време, всяка дискусия, без значение от темата и обхвата си, неминуемо завършва с Хитлер и нацистите. 

Законът има и нормативна част: 

"участник използвал аргументация свързана с нацистите или Хитлер, се счита за загубил в спора." 

2. Наскоро открих Допълнение 1 към закона: 

"Всеки разговор за бежанците завършва с аналогия на падането на Римската империя"

*на сн.: Бенджамин Годар, "Хвани ме, ако можеш"

Робски проблеми

1. "Cui podest malum" /"кому е полезно злото"/, както казваше един познат римлянин. При заплаха, /напр. да ти дойдат много бежанци изведнъж/, източноправославният модел на реагиране е хистеричен - вайкане, хаотичност, объркване, страх, правиш се на умрял или ставаш агресивен. Плюс обичайните пауперистични страхове /ще ми вземат нещо!/ - ограбиха ме, претопиха ме, изнасилиха ме, взривиха ме. И какво точно ще ми вземат? Придобитото по модела на нацгероя, просякът д. Добри? А какво ще ми взривят - Петохуйника ли? И много ли ще се натъжа? А как точно ще ме асимилират? Кои останахме за процедурата? Малко неравни са силите /ЕС - петстотин милиона, бежанци десет милиона/. Обаче, да - мръсотия, грубост, агресия, страх. Но това го имаме постоянно бе - покарайте кола из София, наминете към Калотина, излезте от колата, огледайте се, помиришете. Бежанци няма, но другото е там. Остана изнасилването - уникална възможност да покажеш различност. Хайде, холан /Come on, holan - англ./.

2. Но, о, чудо! Минава известно време и пак по хистеричния механизъм, всичко е забравено, т.е. потулено в някоя гънка на несъзнаваното - "la belle indifference" на френските автори. Изчакваме третия ден на чудото. За протестантския модел няма да резоньорствам, всички го знаят.

3. Досег с Прекрасното. Инициативна група от калифорнийци обвинява "Нестле", че за производството на котешка храна е използвала робски труд. Казусът е, че нестлианците доставяли от Тайланд некъв морски дар, за който местните бейове купували работници от Камбоджа да се гмуркат вместо тях. И сега, някой досетлив адвокат им прави калифорникейшън на Нестлето и ще се опитат да им източат пари. Не им се давай, Нестленце, тоблеронвай лошите.

* на сн.: Нестле използва робски труд за котешка храна

Сократ и др.

1. Мислех, че във вижданията си съм досократик, но не, оказа се, че съм използвал без да знам, сократовия метод и сократовата ирония в общуването си с кого ли не. В есето на Айзък Азимов "Относителността на грешното" /'88/, чета: "В дискусиите на тема "Що е справедливост" и "Що е добродетел?", той /Сократ/ си давал вид, че нищо не знае за тези понятия и молел другите да му ги обяснят. Правейки се на невеж, Сократ подмамвал опонентите си да опишат възгледите си, като им задавал нелепи въпроси и ги отвеждал в такива дебри на противоречия, че те се отказвали да спорят и признавали, че не знаят за какво говорят. И каква необикновена толерантност проявили атиняните, позволявайки му десетилетия наред да говори така и чак когато станал на седемдесет, не издържали и го помолили да изпие малко отрова."

2. Класиката на Агата Кристи "Десет малки негърчета" /"Ten Little Niggers"/ излиза в Англия през 1939-та. В Щатите, нежната гилотинка на политкоректността вече работи и романът там се нарича "И никой не остана" /And Then There Were None/. В зловещата броилка негърчетата са заменени с индианчета. Пиесата, чиято премиера на Бродуей е през 1944, се казва "Десет малки индианчета". Интересно, че с индианчета през 44-та все още е можело. По-късно ги заменят и тях с "десет малки войничета". В компютърната игра по романа пък, работим с "десет малки морячета". В края на краищата, за мен е ясно, че се касае за десет и те са малки. Другото не ми е важно, защо да увеличаваме същностите.

Въпреки, че "малки" изглежда доста съмнително. Кое им е малко? Дали няма да се обиди пак някой?

3. Понякога си мечтая да съм старинна английска поетеса и да съм написала, например това:

Firefly, Firefly

Golden night of serenity, yeah

show us the light naturally.

/"Firefly" на Темптейшънс, втори куплет/.

Това щеше да ми е за прехраната - продавам го на Темптейшънс и получавам звонк. А за душата щях да напиша:

"...и дървото, наречено живот, което 

расте колкото се надяваш. 

Това, което го подхранва 

е чудото, което държи 

звездите разделени."

Щях да се казвам Е. Е. Е. Къмингс-Дикинсън, андрогинка ниедна.