петък, 2 октомври 2015 г.

Разказ по картинки /Гърция пак/

1. Към Орфинио. Не защото е най-близкият до София плаж, а защото исках да разгледам устието на Струма. По пътя минах през Амфиполи – имаше антични градежи, но бяха далече в полето и ме мързеше да ходя до тях. Спрях само на неавтентичния древен лъв. Изглежда толкова налудничаво, че всички спират да проверят дали не халюцинират.

2. Орфинио – едно силно подобрено Приморско. Само че, наоколо има безкрайни пусти плажове, където се усамотяваш и никой не се появява с дни. Тук едно куче в шезлонг към кафенето. (Поръчват си нещо и цял ден лежат, като хора са).

3. Вече по здрач, си намерих място за спане, седнах на плажа и си отворих бутилчицата. «Nunc est bibendum!» («Ако ще пиеш, пий сега!), както казва Хораций на едно място. Стана много хубаво.

4. Паркирах за нощуване зад ония дръвчета вдясно, практически на плажа. Спах удивително кофти, наръбих се, комарите търсеха нежни съдчета по лицето ми, като в замяна ми свиреха цигулкови дуети, ята птици и те пищяха и нещо искаха, затова станах доста рано - на изгрев. Комарно беше изчезнало, само птичите ята присъстваха.

5. Навлякох нещо и тръгнах към устието на Струма за плячка. Ето една мъртва птица.

6. Ето лодка без качества, прегризана от Мегалохтапод.

7.Устието на Струма, един от лиманите. Хората са си направили рибарник.

8. Устието на Струма. Първоначално исках да снимам птици, но тези благороднички се бяха разположили на 200 метра от мен на едни колове в лимана и не стана.

9. Ето малко по-крупно, виждат се, но едва-едва.

10. Като повечето черноморски реки, морето натрупва пясък на устието и реката започва да тече обратно. За да избегнат това, дълбаят периодично с багера.

Дотук стана баси и познавателното. Смятам да продължа с философско-религиозни обобщения в следващата част – към Атон.





Няма коментари:

Публикуване на коментар