Порно с астрономи

1. Веднъж преди време се загледах в едно порно. Сюжетът ме привлече с това, че започна с астрономическо наблюдение - моето хоби тогава. Показаха астроном и неговата млада асистентка. Действието се развиваше през деня, телескопът беше лесно узнаваемият Добсън R-0644 на SkyWatcher - нелош Нютонов рефлектор, на малко странна алт-азимутална монтировка, нищо де, поне ще има автоматично гидиране и GoTo за компютърно насочване към 40 000 oбектa по NGC. Замислих се. Какво биха могли да наблюдават по това време, на тази монтировка? Могат да изследват слънчевата активност и петната през апертурен филтър - долу вляво ще видят групата AR 2396. Или могат да се съсредоточат върху короната, но ще им трябва екваториална монтировка, а и Добсънът все пак не е коронограф, нали!

2. После се сетих, че може да са решили да наблюдават ярките планети, но това би било твърде хубаво. Не, най-вероятно ще погледат намаляващата луна с терминатора или някоя базалтова равнина с ниско албедо и толкоз, въпреки че с един H-алфа филтър могат да пробват даже някоя от по-ярките мъглявини /напр. М42/. Е, най-тъпото е да сложат реверсивен окуляр и просто да надничат в прозорците на хората, но астрономи не биха постъпили така.
3. А действието продължаваше - актрисата-асистентка погледна в търсача, повъртя малко окуляра и край. Само в търсача! С неговото мижаво деветкратно увеличение. Дори не се наведе да погледне във фокусера, а там стоеше един Супер Пльосл на 7.5мм! Усещането за фалш, което не ме напускаше през цялото време, нарасна до степен да взема дистанционното и да изключа телевизора. Не обичам неистинските неща.

Кабината на чичо Том и др.

1. Хариет Бичър Стоу току да си дояде ошава, който старият Герак и бе сипнал и двамата току да обсъдят конструкта "робство", дето му беше гръмнал Фесът /Фейсът/ от него. "Само да не изхълцам" - мислеше си старият Герак - "с тези пукнати ребра altogether, болката ще е непоносима. И самата механика на тялото се промени, изчезна предишната стремглавост". И все пак изхълца - на втората сричка на думата "българщина". Ех, Стоу, Стоу, Бичър Стоу, какво видя ти, какво видя...

(ключови думи: "току да" и "стремглавост")

2. Вече час и все по-навътре в гората. Червената шапчица със сигурност се беше загубила. Две мисли я глождеха: а) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но преди един час - още на тръгване, когато съмненията, че майка и я праща за зелен хайвер тъкмо се бяха разположили в красивата и главица и b) да можеше да е същата тая Червена шапчица, но след един час - когато проблемът щеше да се е разрешил по някакъв начин - изядена или не, но опасността щеше да е отзвучала. И колко подло - в критичен момент винаги си сегашен. Нито можеш да станеш предишен, нито бъдещ. А ти се иска, баси!. "Но пък отдавна не съм правила квантов скок", помисли си Карминената /Е120/ чаровница.

(ключова дума: Е120 - токсична добавка)

3. Какво странно усещане - сякаш черната аура се е сгъстила и омагьосаните и превърнати в жаби хора като в Андерсенова приказка, тъкмо да започнат да се размагьосват и са спрели. И така - времето си тече, аз си ходя сред тях, целувай ги, не целувай - не става и това е - жаби.

*сн.: "Океанска тоалетна", худ. Jacek Yerka

Медико идеал

1. Е, не са много експертните професии, които легално ти позволяват да променяш съдбата на хората. Например лекарската. И като всяко разрешено поведение, баналният общочовешки хубрис, винаги опитва да предозира. Както младият лекар минава през "терапевтичния хъс" /"furor therapeuticus"/, с обсесията да излекува всички, а ако не стигат - да почне и здравите /винаги ще се намери някакъв тлеещ процес, въпрос на диагностичен инат/, така старият лекар стига до терапевтичния нихилизъм /политически коректно наречен "бърнаут"/, когато си мъчително наясно с поне три неща:

- Диагностиката е вероятностен процес - реалният отговор на въпроса на пациента "Какво ми има?" е: "С висок процент вероятност, аз смятам, че имате това и това заболяване /ударенията се слагат върху "вероятност" и "аз"/";

- Медицината лекува, но не излекува, т.е. тя забавя или ускорява процеси, нормални или патологични, но не ги спира, премахва и др. подобни фантазии /изключение - някои инфекции и то доста относително/;

- Медицината може да прави чудеса, но здравеопазването не;

Дотук със статистиката и социологията. После следват психологията, философията и накрая, както при ядрените физици, стигаме до Бог /за невярващите - Случаят/.

2. Ето такива банализми ми хрумват днес, някак си.

* Карикатурата: "Сестра, влез в интернет, отиди на surgery.com, слез надолу и кликни на иконата "Напълно ли се объркахте?"

Група ТРИВА - реалистични, че чак сюрреалистични

Групата се създава в края на 70-те в Новокузнецк /СССР/ и се състои от трима фотографи - Владимир Воробьов, Владимир Соколаев и Александър Трофимов. Те работят в металургическия завод в града и снимат всичко, което видят край себе си. Още от самото начало решават да спазват три принципа: никакъв ретуш, никакво кадриране и никакво режисиране на кадъра.

Както можем да се досетим - и трите принципа са в грубо противоречие с доктрината на соцреализма, господстваща в СССР и някои други страни.

Групата съществува около две години и нещо, преди властта да усети мощната гавра със строя. В началото на 82-ра ги разтурват, уволняват ги от работа и ги принуждават да унищожат част от архивите си.

Тук съм подбрал 35 снимки.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15,

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

 31.

32.

 33.

 34.

35.

 Авторите

Филмуси

1. Гледах "Младост" на Сорентино. Много гот, само че малко ми претовари символната вселена - прекалено много неща вкара и накрая, съвсем го разводни. Обикновено не очаквам да почерпя мъдри мисли или афоризми за цял живот от филм, но не мога да отрека, че диалозите бяха железни. Скоро ми попадна едно изказване на друг режисьор - Стивън Содърбърг: "Да си мрачен и неразбираем е много лесно. Адски трудно е да си добър и ясен".

2. Лотман някъде разказва как веднъж попитали Питър Устинов защо е заснел "Били Бъд" в черно-бяло, а не в цвят. Той отговорил, че е искал филмът да е максимално правдоподобен, затова. Един критик коментира: "странен отговор, но по-странното е, че никой не го е намерил за странен".

3. Три цитата:

- Годар: "Всичко, което ти е необходимо за един филм е пистолет и момиче"

- "За да направиш филм ноар са ти необходими жена с минало и мъж без бъдеще". Не знам чий е, но е великолепен

- Дашиъл Хамет в "Детектив от "Континентъл": "The face she made at me was probably meant for a smile. Whatever it was, it beat me, I was afraid she'd do it again. I surrendered".

Символното безсмъртие

1. Едни социолози - Лифтън и Олсън преди години бяха опитали да изведат цялото човешко поведение и по-точно мотивацията му, през желанието да постигнеш безсмъртие. Символно, слава богу, не физическо като при веганите. До някакъв момент схемата вдъхваше вяра, после малко се бъгваше, но нали като си автор и си харесваш тезата, ти е позволено да поизкривиш малко фактите, да ги придърпаш леко /нали и те facere, ще търпят, милите/, така че като цяло им се получаваше.

2. Там имаше пет модуса на безсмъртие, не ги помня всичките, но първият беше биологическият - стремеж да оставиш поколение. Още тогава, това ми се стори много банално - при добро стечение на обстоятелствата, мъжът изстрелва през специален уред маркер, който попада в алхимичната лаборатория на жената, разположена в малкия таз и там се синтезира златна песъчинка - мърдаща и говореща кукла, по-късно означавана като "човек". Някак си просто до автоматизъм.

3. Вторият модус беше творческият - желанието да оставиш след себе си някъв арт - книга, картина, позив, знам ли. Това го усетих като тъпо, когато един път ровичках в каталозите на една библиотека /картончета-дилейни - Бел Кауфман, хихи/, търсейки текстове по някаква тема. Като видях, колко много хора са написали по нещо и ако не бях аз - кой щеше да ги разлисти тези автори и да види примерно, че сборникът с религиозна поезия на Вл. Соловьов /издание 1900 г./, е взиман последно през 1935 г.?

4. После следваше религиозният модус - ясно за какво става дума - безсмъртие, чрез проникване в някаква религиозна кауза. Там често ти обещават вечен живот, при спазване на определени условия и след изтърпяване на известни неприятности. Другите модуси не ги помня сега.

5. И както си седях преди малко на балкона и си пушех, и съзерцавах един кашон с ябълки, и един по-малък, празен до него, ми дойде онова, прякото знание, дето не търпи оспорване и мъдрецки пудри - дойде ми истинският начин за постигане на безсмъртие - просто трябваше да пресипя ябълките от единия кашон в другия. Нищо повече не е възможно да се направи, ни-щич-ко.

* на сн.: току що научих Сашо да се прави на умрял ангел

Обикновено не ходят тук

Това са все места, където не стъпва човешки крак или много рядко. Не, че не искат, не ги знаят. Но пък то, като не го знаеш, нима го искаш? 9 сн. + 1

1. Баптистерият, в който св. Павел е покръстил св. Лидия - първата европейка - християнка /Баптистерии - кръщелня/. Филипи, до Кавала

2. Халкидики, Абдера. Счита се, че тук са родени Демокрит и Протагор. Градът разбира се, е основан от Херкулес

3. Халкидики, Стагира. Тук е роден Аристотел. Няма къща музей, с лични вещи, люлката на Аристотел, първата му играчка - пистолетче, първото издание на "Политика" /Сиела/ и др., нещо като на Вазов примерно, както е в Сопот.

4. Светилището Хаджар Ям, Малта. Много яко, датират го 2000-на преди Хр.

5. На връщане оттам, на спирката четем странна декларация

6. Светилището в с. Гърло. Също много древно и загадъчно - например, от 12 в. пр. Хр./културата "нураги"/

7. Мандарина на прозореца на манастирската църква, Паля /Сърбия/

8. с. Ерул, изоставено училище

9. Рилският, в опит за небаналност

10.