Фотография: Майк Броуди

Майк Броуди, род. 1985, Аризона.
Известен още като The Polaroid Kidd, работи с Полароид.
Сайт: http://mikebrodie.net/
Прекрасно снима това копеле пънкарско.
37 фотографии от серията "A Period of juvenile prosperity", 2006 - 2009

1.

2.

3.

.4.

 5.

 6.

 7.

 8.

 9.

 10.

 11.

 12.

 13.

14.

 15.

 16.

 17.

 18.

 19.

 20.

 21.

 22,

 23.

 24.

 25.

 26.

 27.

 28.

 29.

 30.

 31.

 32.

 33.

 34.

 35.

 36.

 37.

Тотстелрефлекс-сън-Кетцалкоатл-Атууд

1. Тотстелрефлекс

Ежът на снимката пъргаво пресече пътеката в Борисовата и като му казах да спре да го снимам в лице, се закова в бръшляна и започна да се прави на умрял. Как ли не го молих, хвърлях му и дребни клечки - само потръпваше нервно, но не помръдна. Явно знаеше, че търпението ми не е безкрайно и си тръгнах без портрет, но и той;

2. Скоро сънувах, че хората се делят на два вида: такива, които са чели Хобс и такива, които не са. В съня си давах сметка, че това е доста тъпа дистинкция, затова въведох и раздел "хора, които само са отваряли Хобс, без да го четат". Веднага попаднах там. 

3. Кетцалкоатл

Разказвал ми е, че обича да разговаря с "умни хора". Смяташе, че такива са обикновено учени, писатели, музиканти, философи и други. Но казваше, че това е свързано с определени проблеми, защото умните хора са малко, имат много натоварен график и не им е интересно да разговарят със случайни типажи, но той някак си успявал да се вреди.

4. Канадската писателка Маргарет Атууд /не съм я чел, нито чул/ дава интересен съвет към писателите: "Единственият начин да пишеш истината, е ако допуснеш, че всичко написано няма да бъде прочетено никога, от никого. В противен случай, ще започнеш да се оправдаваш. Пиши така, сякаш пишеш с дясната ръка, а с лявата веднага го изтриваш."

Но си мисля, че не е права - цялата интересантност идва именно от оправданията. Иначе писателите щяха да бумкат едни нечетивни декларации, ама честни - мамсиджейс. Щеше да е "молим те, Божко, молим те", както се казваше в един безсмъртен сериал.

Добри практики в МГТ

1. Обикновено, като вдигат цената на нещо, добрите социални практики изискват преди това да подготвиш обществото, чрез безпрецедентни лъжи за предимствата на необходимата промяна. При поскъпването на билетчето, не забелязах никакви усилия в тази посока. Само една снимка на Й. Фандъкова видях, разположена в 1/3 идеална част от софийски трамвай и толкова.

2. Добрият копирайтър би помогнал на хората да разберат, че:

- с по-скъпите билети, транспортът ще се движи два пъти по-бързо от досега

- следствие: билетчето всъщност поевтинява; при стара цена n и нова 1.6n, и трамвай движещ се два пъти по-бързо, като заместим данните в Малката теорема на Ферма, получаваме поевтиняване с 0.4, нищо, че на обикновения гражданин-нематематик му изглежда иначе.

- през климатика на превозното средство освен охлаждане лятос и отопление зимъс, ще се пуска и райски газ в определена /субтоксична/ концентрация. Райският газ /N2O/ e безцветно, относително безвредно летливо вещество, с температура на замръзване -88С, използвано за лек рауш при раждане и други критични събития в човешкия живот.

- на определени места в превозника ще има вази от мек материал, пълни със силен ароматизатор, разработен специално за обществения транспорт, т.е. не "кокос" /"кокос" е синтезиран за таксита/. При хуманен подход, миризмата му би могла да е запазена марка за софийския градски транспорт, /така наречения "транспортен аромат"/ и ще замени досегашните нативни перспиративно-аверзивни ароматизатори. 

- малка индийска пръчица с хашиш, горяща на специална огнеопасна поставка в кабината на шофьора/ватмана, ще мотивира последния да влиза в по-дълбоки и по-трайни емпатични отношения с пътници задали въпрос или такива с билетопродажбена интенция 

- ново озвучаване. Мощни говорители в салона ще заглушават индивидуалните музикални избори на шофьора/ватмана и оргазмите на пътниците и ще осигуряват висококачествена класическа музика - Щокхаузен, Ноно и др. за всички.

3. Това е моята визия на неспециалист, сигурно има и много по-добри. Но нека разцъфнат триста хиляди цветя!

* Снимка: "Hot Flash" на Дейвид Лашапел

Мечтите са черни до сиви с малко червеничко

1. Периодично гледам един обектив за Никон и се облизвам с тънкия си раздвоен език. Толкова е скъп, че нищо не помага. Не помага дори методът с непрекъснатото мечтаене докато се преситиш и внезапно прозреш, че това, за което мечтаеш, няма да ти подобри ерекцията или казано ненаучно - изобщо не ти трябва.

2. Не е често, но си казвам: "ех, ако имах много пари, какви интересни неща щях да си купувам!" Хобитата ми щяха денонощно да се задъхват и да писукат тъничко в екстаз. Какви върволици от китари, усилватели, камери, лодки /и телескоп ми трябва/, етц. щяха да се насочват към вратата на скромния ми лофт!

3. А глей реалните богаташи - нула фантазия - коли, жени, имоти, някоя златна верига на врата или на казанчето в тоалетната и си готов. Не че е лошо, но нима не идва един момент, в който спираш и си казваш: "а направих ли нещо за душата си?" Освен да не знам всичко. Може би има някаква ужасна тайна, скрита дълбоко в сърцето на всеки богаташ и е ясно, че няма точно на мен, литъл фиш /дребна риба, англ./ да я каже. Примерно, човекът изобщо не дава вид, но се оказва че е с достъп до кабала 6-то ниво, или пък периодично обсъжда на чаша с Ботеро последните му проекти и го ебава да си махне дебелата котка от Парк авеню, защото загрозявала града и т.н.

4. Обаче има и готини. Обективът на снимката е направен от култовата Leica, струва 2,064,500 $ и си го е поръчал шейх Сауд Бин Мохамед Ал-Тани от Катар. Дълъг е 120см и тежи 60 кг. Не шейха, де. (1:5.6/1600 мм). Има и втори екземпляр, стои в музея на Leica, (немските оптици иронизират). От своя страна, Сауд ще може да снима диви животни без да слиза от джипа, но за едно най-обикновено селфи, ще трябва да се отдалечи от обектива на няколко километра. 

5. Виждаме, че трудностите се появяват на всички нива в процеса, по всяко време, без зависимост от място, статус или възраст. Евентуално от пола.

* на първата снимка: това конче на Ботеро е на Барселонското летище

Вдъхновено от природата

Вчера - безплодно блуждаене около Враца в напразен опит да ни се открие Врачанския Балкан. Много хубав врачански парк край реката и онези грандиозни скали наречени Вратцата. Открих даже и вагинална пещера /на снимката/.

В парка имаше и един луксозен хотел с носеща се чалга от бели мерцедеси. Чалга в 12 на обяд, копеле! Представям си до вечерта - от едната ми страна разкошната природа, от другата - балкански релакс. Умираш трудно.

Ключов експириънс: смок ти се мотае в краката. Уж безопасно, но мигом охладняваш вътрешно и ти се изпъпчва челцето;

След Враца - разклонът за Вършец. Странният варан погълнал Балкана отляво и полската книжарница отдясно, затворена поради слаби продажби. 

Село Стояново - местност Соповица. Там имало надупчени карстови скали в реката и можело да се чуе свистене, предположително - дихание на самодиви. Или бяха под водата, или някъде по-нататък, но там някви цигани си общуваха и не посмях да ги безпокоя.

Ключов експириънс: жена на непреклонна възраст унищожаваше тревата с препарат, наречен NASA.

Мътнишки манастир - трикратно претърсване на района с разпит на спорадични аборигени, без ефект. На всеки 500 метра имаше по проститутка.

Ключов експириънс: попитахме за манастира сводника - симпатичен бабан с изрусени вежди и два телефона в ръце. Излезе от един храст и беше крайно учтив, извини се и каза, че не е от тук. Не ни допусна в света си, този демиург на удоволствията. Не смеси сакралното /манастирската ни интенция/ с профанното /Das Lustprinzip/. Не съм правил снимки по лични  и религиозни съображения.

Пещерата "Леденика". Наоколо е красиво, но като приближиш, влизаш в облагородена с европейски фонд среда - странна сферична конструкция около входа /Франк Лойд Райт?/, открит амфитеатър с психеделични статуи от папиемаше /LSD?/ и куп малки, миризливи кончета /предлага се езда/.

Ключов експириънс: пак там. Повръщане до кух, еднорък травестит в син кринолин (заснето със специална цайтраферна камера тип schießenschnell от Роси)

На връщане - Елисейна, любимият ми марсиански пейзаж. Не се сдържах и пак направих няколко снимки. Но мечтата да побродя по отсрещните сипеи и да вляза в някоя от съборетините там, си остава. И да пропадна в някоя галерия. И да е радиоактивно.

И за последно - красив ЖП мост край Лакатник, не се сдържах и отидох да го разгледам

Някъде го прочетох и не мога да спра да го повтарям: животът е забележителен и дивен, стига само да забелязваш и да се дивиш.

Божият мост и наоколо

1. Бях тръгнал към Божия мост до село Лиляче, Врачан Балкан и даже и стигнах дотам, но реката беше толкова бурна и недоволна и каньонът долу беше недостъпен, а исках да вляза в него, да поджапам и поснимам, но само самоубиец би го направил при този статус на речното корито. Сигурно е въпрос на възпитание, но обичам свободните разходки из водна площ и неведнъж /вариант: "неведнаж" - архаизъм, дублет/ съм го доказвал.

2. После - Искър, отсреща - скала "Ритлите"

3. Пак там. Наистина трябва да отделя по-голямо внимание на Врачан Балкан. То е някакво свръхфотогенично чудо само на 120 км от София, а аз някак си все го избягвам.

4. По пътя - един манастир - Черепишкия

5. Костница. Преобладават черепи и бедрени - най-яките са и само те остават след човека и всичките му претенции

6. Ето го отново онова фантастично място до шосето край Лъкатник, дето гърмящата стихия минава на метър и половина от теб и ти се чудиш как става номера, че си жив

Медна мина

Снимки от изоставения меден рудник при село Цар Асен /Abandoned copper mine at King Ass village, англ./
1. По пътя - псевдоримски мост

2. Постепенно реките започнаха да стават меднооранжеви до червени. Това е Тополница, казват, че освен мед /не пчелен/, в нея се намират и арсен, и кадмий. Като я гледам обаче с острия си геоложки поглед, не мож' да няма Гадолиний, и Технеций, Хром, и Ванадий, Тербий, Стронции, Титан и Лантан.

3. Още

4. Ето го и рудника. Кой ли не го е снимал, но и аз. Стандартен изглед към Вълшебното езеро с тежките метали

5. Слизам долу, при любимите ми цветове - всички възможни охри на зелен фон. Мъртъв съм.

 6.

 7.