понеделник, 16 май 2016 г.

Вдъхновено от природата

Вчера - безплодно блуждаене около Враца в напразен опит да ни се открие Врачанския Балкан. Много хубав врачански парк край реката и онези грандиозни скали наречени Вратцата. Открих даже и вагинална пещера /на снимката/.

В парка имаше и един луксозен хотел с носеща се чалга от бели мерцедеси. Чалга в 12 на обяд, копеле! Представям си до вечерта - от едната ми страна разкошната природа, от другата - балкански релакс. Умираш трудно.
Ключов експириънс: смок ти се мотае в краката. Уж безопасно, но мигом охладняваш вътрешно и ти се изпъпчва челцето;

След Враца - разклонът за Вършец. Странният варан погълнал Балкана отляво и полската книжарница отдясно, затворена поради слаби продажби. 


Село Стояново - местност Соповица. Там имало надупчени карстови скали в реката и можело да се чуе свистене, предположително - дихание на самодиви. Или бяха под водата, или някъде по-нататък, но там някви цигани си общуваха и не посмях да ги безпокоя.
Ключов експириънс: жена на непреклонна възраст унищожаваше тревата с препарат, наречен NASA.

Мътнишки манастир - трикратно претърсване на района с разпит на спорадични аборигени, без ефект. На всеки 500 метра имаше по проститутка.
Ключов експириънс: попитахме за манастира сводника - симпатичен бабан с изрусени вежди и два телефона в ръце. Излезе от един храст и беше крайно учтив, извини се и каза, че не е от тук. Не ни допусна в света си, този демиург на удоволствията. Не смеси сакралното /манастирската ни интенция/ с профанното /Das Lustprinzip/. Не съм правил снимки по лични  и религиозни съображения.

Пещерата "Леденика". Наоколо е красиво, но като приближиш, влизаш в облагородена с европейски фонд среда - странна сферична конструкция около входа /Франк Лойд Райт?/, открит амфитеатър с психеделични статуи от папиемаше /LSD?/ и куп малки, миризливи кончета /предлага се езда/.


Ключов експириънс: пак там. Повръщане до кух, еднорък травестит в син кринолин (заснето със специална цайтраферна камера тип schießenschnell от Роси)

На връщане - Елисейна, любимият ми марсиански пейзаж. Не се сдържах и пак направих няколко снимки. Но мечтата да побродя по отсрещните сипеи и да вляза в някоя от съборетините там, си остава. И да пропадна в някоя галерия. И да е радиоактивно.

И за последно - красив ЖП мост край Лакатник, не се сдържах и отидох да го разгледам

Някъде го прочетох и не мога да спра да го повтарям: животът е забележителен и дивен, стига само да забелязваш и да се дивиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар