1. На 14 декември 1989 г. умира академик Андрей Сахаров.
<<... Когато изключваха Сахаров от Академията на науките, никой не искаше да се опозорява, но нямаше как - страхувайки се от кадрови репресии, събраха кворум, дойде куратор от ЦК и процесът тръгна, макар и доста вяло.
Един от член-кореспондентите, поглеждайки към каменната физиономия на куратора, плахо отбеляза, че "наистина, Сахаров постъпи лошо със съветския народ, но има проблем - академик е пожизнено звание и още не се е случвало да изключват академик... няма прецедент".
При тези думи, нобеловият лауреат, академик Капица се оживява:
- Как да няма - има прецедент!
Кураторът от ЦК облекчено въздъхва, а Капица продължава:
- През 1933-та от Пруската академия на науките изключват Алберт Айнщайн!
Настъпва гробна тишина и Андрей Сахаров остава академик>>.
2. По същото това време, в кулоарите на Академията, някакъв партиен шеф пита:
- Как може Сахаров да е член на Академията, той отдавна не работи!
Академик Александров му отговаря:
- Знаете ли и аз имам член и той също отдавна не работи, но го държа до себе си заради миналите му заслуги.
3. <<Осъждането на Сахаров трябваше да бъде всенародно, затова, вместо сутрешна репетиция, в МХАТ насрочват партийно събрание. На трибуната, партийният секретар Ангелина Степанова се ровичка в решенията на партията и правителството, а колективът клюма, очаквайки неизбежното. Групата на МХАТовските старейшини, разположила се на задните редове, живее свой живот, включващ сутрешната флашка коняк и оттам се носи оживена гълчава.
- Другари - ораторката прекъсва ритуалните си проклятия - какво се криете там? Михаил Михайлович /Яншин/, може би Вие ще кажете нещо?
- Ще кажа - въздъхва Яншин.
- Имате минута! - усещайки опасност, предупреждава Ангелина Степанова.
- Добре.
Яншин излиза, задържа една истинска МХАТовска пауза, оглежда тъжно събралите се и възкликва:
- Ти Ангелина, както си беше курва, така си и остана.
И поглеждайки към часовника си съобщава: "Остават още 40 секунди".
По: "Бессмертный барак"
