Фрагменти 04-17

1. Интересна версия за етимологията на "science" /наука/.

Science - лат. - scire - отделям едно от друго - грц - schizein - разцепвам разсичам - праиндоевроп. - skei - отделям, разцепвам, skita - старонемски - дефекирам, изпражнявам се, /срв. to shit/.
Значи, все пак стигаме до шит, каквото подозрение имах.
2. Желателно е да се превеждат имената на хората. Например: Лепа Брена - от срб. - "лепа" - хубава, "брена" - бренен, тленен, смъртен /ж.р./. Значи: Бренна хубавица, /вар. хубава бренница/

3. Ядох някакъв кашкавал с калциев двухлорид. Защо ми го пишат това? Явно са преценили, че няма толкова да се изплаша. А това, което не споменават в етикета, например трифенилфосфатометил гликолацетатопараоксиетилодиетилпаравениленхлорид, това що не го написахте? Защото ще се изплаша доста повече.

4. От спомените на Владимир Буковски, за наказателната психиатрия в СССР:

"Всичко, което сега ще кажа, всеки мой жест, тя /психиатърката, б.м./ ще изврати и ще го запише в историята на болестта... Да се палиш не бива - ще запише: "Възбуден, болестно фиксиран върху емоционално значими за него теми". Аминазинът ти е сигурен. Ако си твърде потиснат, мрачен, ще запише, че си депресивен. Да си весел, също не бива - "неадекватна реакция". Безразличието е още по-опасно, ще запише: "емоционално снижение", "вялост" - симптоми на шизофрения.

*на сн.: бръм-бръм, реди ту гоу

Мъничко Дерида

Oт: "Що е поезия", прев. Камен Петров

Дарбата на стихотворението, да не се позовава на нищо, без заглавие, то не инсценира повече, то се случва, без да си го очаквал, прекъсвайки дъха, прекъсвайки всички връзки с дискурсивната, и най-вече с литературната поезия.

Сред същите пепелища на тази генеалогия. Не фениксът, не орелът, таралежът, много ниско, ниско долу, близо до земята. Нито възвишен, нито безтелесен, ангелски може би за известно време.

Отсега нататък ти ще наричаш стихотворение една определена страст на единствения белег, подписът, който повтаря своето разпиляване всеки път отвъд logos-а, ахуманен, едва опитомен, непригоден отново към семейството на субекта: едно преобърнато животно, търкалящо се на топка, обърнато към другото и към себе си, накратко, нещо – скромно и въздържано – близо до земята, смирението, че преименуваш – така пренасяйки те в името отвъд името, един катахрезисен таралеж, стрелите му, държани в готовност, когато този слепец без възраст чува, но не вижда да идва смъртта.

Стихотворението може да се търкаля на топка, но то е още, за да обърне своите остри знаци към външното.

* на сн.: Дългоноса маймуна, Nasalis larvatus

Вечната тема

1. В един през нощта, в подлеза пробяга плъх, което малко ме напрегна, но веднага след това имах щастието да чуя откъслечен разговор на трима тинейджъри по вечната тема.

- Бате, каза единият /говореха си на "бате"/ - кого обича тоя бе? Пет месеца ходи с една, после пет месеца с друга, какво става, бате?

- Той никого не обича, бате, споко - каза другия. Третият мълчеше.

2. Някои твърдят: "той само си губи времето" и т.н. А вечната тема в драматургията на фламингите кой засне? А ибисът-асистент после? Карл Маркс ли ги засне? Джонатан Бътлър ли или Соня ги засне, Мармеладова?

3. Но ме попита скоро един приятел - добре де, снимаш ги и после какво ги правиш? Ако пита за птиците - пускам ги, какво да ги правя? Впрочем и снимките също. Ето - 12 снимки фламингова еротика и една с индиферентен ибис.

1. - Мисля да е моя тя

2. - Много ли си сигурен?

3. - А мога ли да ти клъвна мозъка?

4. - Нещо ми се правиш на велик май?

5. - Аре да те видим де!

6. - Не, аз просто няма да ви говоря, ако не спрете с тия простотии

7, 8, 9, 10. Сбиха се, все пак

11. - Мани го тоя, оставаш с мен

12. - Колко сте ми притрябвали с вашите еснафски глупости! Тръгвам си свободен и красив

13. Бонус. Индиферентен ибис минава

Суифт

1. Спирам малко да гледам "Нощен администратор" и да се идентифицирам с красивата любовница на богат мръсник - оръжеен търговец /Хю Лори/ и се насочвам към сериозно четиво /пак от екрана, смърт на хартиения носител!/
2. Не че нещо, но видях Суифт, да, Джонатан Суифт, какви указания е дал през хиляда седемстотин и някоя година за това, как да се държиш с хората /всъщност, със себе си/, след определена възраст:

• Да не натрапваш компанията си на младите, ако те не го искат
• Да не капризничиш, да не се затваряш, да не си подозрителен към всички
• Да не разказваш една и съща история отново и отново, на едни и същи хора
• Да не бъдеш свръхвзискателен към младите, но да отчиташ юношеската им глупост и недостатъци
• Да не се поддаваш на влияния и да не слушаш глупавите разговори на прислугата или нечий други
• Да не говориш много, особено за себе си
• Да не се натрапваш със съвети и да не безпокоиш тези, които не ги искат
• Да не се хвалиш с минала красота, сила или успех с жените

* сн.: Jesse Marlow

Тирета

1. Вчера /седми/ беше много готино, защото като минавах през безбройните козметики и фризьорници в квартала и се заглеждах вътре да видя каква е хавата, и там едни жени седят, и разбира се, веднага чувстват поглед по-дълъг от две секунди /дори, ако са гърбом/ и се обръщат да ме погледнат, а в очите им - невинност, в смисъл на "не знам как попаднах тук - вървях си по тротоара, когато внезапно някакъв силен вихър..." и т.н. - знам какво ще ми обяснят, ако ги попитам.

2. А днес /осми/ по улиците - жени с гордо вдигнати глави и лалета, облекли палта на цветя и с вътрешните си усмивки - да ти е драго да минеш през разкопките на Прага. А по магазините продавачките - точно обратното - едни зли, гледат ме като прокълнати поетеси, какво става би? А аз - с презумпция за невинност - влизам в Т-маркет /баси и веригата!/ за едни много специални пастички с тежък, мазен крем и глазура отгоре, а тия сякаш си сменили пола само за да ме набият и после пак отново да си станат на жени. Не помогна дори трикратното ми ура на излизане, само останаха още по-омерзени, защото ме помислиха за маниак-безделник.

3. Е това е - полярност избива отвсякъде - антиномия навред - как ще се живее с толкова много метафори? Искам в Рим би!

*сн.: Gui Bourdin, за Вог, 1976

Холивуд: вежлив отказ

Стандартна бланка за връщане на ръкописи /Rejection letter/ на сценаристи от времето на класическия Холивуд, използвана в студиите Essanay - Чикаго, в периода 1907 - 1925. 

Някой е изгърмял по точка 5, с плагиат. 

Ръкописът Ви е върнат, поради следните причини:

1. Претоварени сме

2. Отсъствие на силни драматични ситуации

3. Слаб сюжет

4. Не е в нашия жанр

5. Идеята вече е била използвана преди

6. Не минава цензурата

7. Твърде сложен за производство

8. Твърде конвенционален

9. Не е интересен

10. Не е смешен

11. Не е оригинален

12. Няма достатъчно действие

13. Необходима е адаптация

14. Неправдоподобен

15. Изисква костюми или снимки в чужда страна

16. Неясен

17. Грабеж, отвличане на деца, убийство, самоубийство, умиращи хора и всички сцени с отблъскващо съдържание, следва да се премахнат

Чаплин снима няколко филма /"Скитникът", 1915/ в това студио.

От:

http://www.businessinsider.com/silent-film-screenwriters-in-the-1900s-received-harsh-but-efficient-rejection-letters-2016-11

Фрагм. - 03-17

1. Непростимо бях забравил какво е, да те вземат първи от детската градина. Каква гордост, какво очарование! Какво мощно доказателство, че най ме обичат мене. А последен? Останал си заедно с група от четирима клетници обикалящи меланхолично около учителката, на която животът към този час и е омръзнал порядъчно, с тъжен трепет поглеждаш към вратата, украсена с безумните произведения на незнаен художник. Какъв живот е това? Защо не идват? А ще дойдат ли изобщо? Дали не са решили повече да не идват?
2. На един приятел му се повредила камерата на телефона, точно когато открил морбидната прелест на мобилографията. И то, как се повредила - снима си той някоя красива гледка, а тя му прави селфи. Друга красива гледка - хоп, пак той отпред! Сменя опции-мопции - няма бе, едната камера само работи и толкоз. Ако беше хитра технологична лисица /а той не е/, можеше да обърне телефона и да си снима пейзажите с камерата за селфита, но тогава, ще му е малко объркано, както е въобще в този жанр.

3. В Бутан не се продават цигари и никой не пуши. Ако си турист, можеш да си внесеш 200 цигари на влизане, независимо за колко време идваш. А то - за колко време идваш - за двеста цигари време идваш, обикновено. И защо да пушат - все едно устата им е заета - всички дъвчат бетел и го плюят. Ето табела приканваща да не се плюе по стените:

4. Джон Скофийлд, един от водещите джаз-китаристи:

"Когато бях по-млад и тъкмо започнах да давам интервюта, си мислех: "еха, колко хубаво - сега ще мога подробно и точно да им обясня какво свиря". А после осъзнах, че всъщност, нищо не мога да разкажа за музиката си. Когато разбрах това, ми стана тъжно и реших: я по-добре да я свиря, вместо да говоря за нея"...

* фото: Angela Bacon Kidwell

Urbi et Orbi

Малко Рим без много думи и снимки /16 сн./

1.

2. Двете кутийки са с храна за рибки

3.

4.

5. С малко повече упоритост и по сто лева от семейство, и можем да си поръчаме такава врата за входа

6. Не е желателно да се катериш и драскаш по Колизеума

7.

8. Две снимки на асфалта

9. В Рим, като кажеш "Бонджорно" на случайна минувачка и тя си прави ръцете така. В София - по друг начин

10.

11.

12. Стандарт 360

13. Да си изпиеш глътката кафе, седейки на малко кожено носорожче и веднага да се попиташ на коя планета си

14. Едно паркомясто /Боргезе/

15.

16. Последен детайл и се вдигаме

финита

Рецептите

1. Като почнат да се оплакват, колко нечетливо пишели лекарите по документацията и най-вече по венеца на всяко лечебно дело - рецептата! А не се сещат, че това е традиция. Отворете някой средновековен манускрипт с латински формули /рецепта/, за прогонване на демон от тялото. Църквата /медицината, лекарят/ го е написала, екзорцистът /фармацевт/ го прочита и прилага, обладаният /пациентът/ го изтърпява. Толкоз. Няма никаква необходимост страдащият да учи латински, за да си прочете указанията и да се корка, ако не може. Нещо повече - като всяко високоспециализирано знание - то е тайно, тайният език, на който си кореспондират експертите, начинът на изписване и разположение на символите имат магична сила и не е безопасно да си ги интерпретираш сам.

2. Някой, ако се надява, че нещо принципно ново е измислено за времето откакто съществува човекът - не, същото си е, само названията се сменят. Така че - без оплаквания, молим.

3. Разбира се, по-добре би било, ако вместо неразбираем текст, лекарят нарисува загадъчна красива картинка, като тази тук, но това би изисквало определени илюстраторски умения, докато нечетливо да пише може всеки.

* на сн.: Двама урунгели с дамски чанти се грижат за болно растение.

Хомеостазата

1. Всеки си има моменти или периоди, в които те обзема едно приятно равновесие, когато нещата са се закрепили почти неподвижно по хубав начин и ти е комфортно, и въпреки вълнуващите откровения мейд ин Чайна, за кризата с хилядите си възможности - мерси, видях ги тези възможности и някак си не се влюбих в тях.

2. Почти съм сигурен, че човек, освен за полет, щастие, любов и незнам какво си, е роден за хомеостаза. Иначе ходи зъл и невротизиран по Витошка и си мисли за Калашников с муниция.

3. И как да стане, че да изживееш комфортния си момент възможно най-силно /разбирай - най-дълго/? Да спреш на място и силно да се напънеш, досущ в химическа тоалетна - не, едва ли, явно е нещо друго. Или просто да си се сгушиш някъде? Отде да знам?

4. И Хармс, и той с неговите си: 

"Чувал съм такъв израз: „Улови момента!“ Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Според мен този израз е безсмислен... Друго нещо е обаче да кажеш: „Запечатайте онова, което става в този момент.“ Това е съвсем различна работа. Ето например: раз, два, три! Нищо не се случи! Така запечатвам момент, в който не се е случило нищо.

Споделих това със Заболоцки. Хареса му много и той цял един ден седя и брои: раз, два, три! И отбелязваше, че нищо не се е случило. Над това занимание го завари Шварц. Той също се заинтересува от този оригинален начин да се запечатва онова, което се случва в нашата епоха, тъй като епохата, както е известно, е съставена от моменти".

5. Сгушването е, все пак

фото: Mike O'Shea

Екзистенц максимум

1. Напоследък някои мои познати умират неочаквано, като малко преди това сме си говорили в смисъл на "Що не се обаждаш", "Честита Коледа" и проч. Това е доста натоварващо, защото сега, всеки, който ми каже някакви мили думи, бива заподозрян в скорошна смърт. Така доста се ограничава общуването ми с приятели, /и така не е богато/, защото се налага да внимавам - искам да си ги опазя. Баси, защо не са ми казали, че пътят води покрай такива странни места. Освен да са ми намеквали нежно, но да не съм искал да разбера?

2. Успокояващото е, че тази зловеща закономерност не важи за ФБ и всякакви социални мрежи - явно там не са ми точно приятели, а някакви трети лица в пиесата. Дано поне са хора. Сещам се по аналогия за Чехов, който бил казал: "Странни хора са актьорите, а и хора ли са въобще"?

3. Забелязах също така, че никой не умира, ако го поканя вкъщи и пием коняк, и си говорим на различни теми. Също така оживяват, ако ние им отидем на гости и там пием коняк и си говорим, но това е рядкост - пречи ми известна интровертност, както и неспособността ми да излоча толкова коняк, че да спася всички.

* на сн.: снежни зомбини at work

Ичера

Мислех си, че знам какво е бял, чист сняг по спомен и като падна големият сняг в София, погледнах съседната пресечка и си казах - ето бе, красота, бяла приказка, не знам си к'во. Истината се оказа съвсем друга. Оказах се закратко в Балкана, в Ичера. Ето - най-обикновени, извънрежимни снимки в стил "Домашно албумче", но разлика има, а?

край

Технологии

1. Като чета как се конструират съвременните обективи, какви ултразвукови /?!/ моторчета има вътре и какви жироскопни датчици им слагат за да неутрализират тремора на ръцете, и как данните,  постъпват в микрочипа, вграден в обектива, и оттам, заедно с данните за фокуса - беж в централния процесор и оттам беж обратно - фийдбек към коригиращия блок лещи, който пък е в специална капсулка в магнитно поле и се мести в хоризонтална и вертикална плоскост, и всичко това за части от секундата, така че ти просто си снимаш без да забележиш нищо...

2. И как на този фон може да има някакви араби или бели, които се стрелят с други араби или бели, с неразбираема за мен мотивация, ама толкова силна, че чак се налага да убиеш човек или много хора.

3. Не може ли тези смели стрелци-дебили да бъдат изпратени в лабораториите на Канон или Никон, да се обучат да проектират и произвеждат гореописаните механизми, ама да ги правят точно като на тази снимка тука, иначе - бой, и да им кажат така: "зайо, за всеки два готови обектива до края на месеца, ти обещаваме по една девственица /след като умреш/, но не повече от 7 на тримесечие". И тихо под нос: "щом си се бъгнал в тази посока, какво да те правя, нека е по твоему, само стой спокойно". 

4. А след известно време да им зададат главния въпрос: "Сега искате ли да ви върнем в пустинята пак да се стреляте, защото това явно доста ви харесва"? И знам какво ще отговорят те: "Да! Искаме! Искаме ние от Канон да отидем да убием тия от Никон, защото и те използват подобни технологии, но нашият микрочип в последната модификация на зума EF 24-70/2.8 USM е много по-добър от техния"!

5. А като си помисля, колко марки камери има, каква стрелба се задава! 

6. Това са доста левашки разсъждения, между другото, но какво да кажа?

* на сн.: конструктивна схема на обектив /Canon/

Малко научна фант.

Техниката на "отстранения поглед" в един отличен sci-fi разказ на Тери Бисън. Преведох мъничко.

"Направени са от месо” 

- Те са месни.

- Месни?

- Да. Направени са от месо.

- От месо?!

- Грешка е изключена. Подбрахме няколко екземпляра от различни части на планетата, доставихме ги на борда на нашия кораб-разузнавач и подробно ги изследвахме. Направени са изцяло от месо.

- Но това е невероятно. А радиосигналите? А посланията към звездите?

- За общуване използват радиовълни, но сигналите не излъчват те. Сигналите се излъчват от машини.

- Но кой създава тези машини? Ето с кого трябва да влезем в контакт!

- Те самите си ги правят. Нали точно това ти казвам - месото създава машини.

- Що за глупост! Как може месо да създаде машина? Ти искаш да повярвам, че има разумно месо?

- Нищо не искам. Просто разказвам каквото е. Това са единствените разумни същества в целия сектор и при това, са направени от месо.

- Да не би да са като ортолеите? Нали се сещаш - оня карбонов интелект, който в процеса на развитие минава през месна фаза?

- О, не. Те се раждат като месо и умират като месо. Ние ги изследвахме в течение на няколко жизнени цикъла, които при тях, между другото, са съвсем кратки. Ти въобще, представяш ли си колко живее месото?

- О, не, пощади ме... Добре. А може би все пак не са изцяло от месо? Нали помниш тези, как бяха... ведилеите. Главата е от месо с електронно-плазмен мозък вътре.

- Абсолютно не! Отначало ние също така си помислихме, след като главата им е от месо. Но след това, както казах, изследвахме всеки един от тях. Отгоре - додолу. Навсякъде само месо.

- Е какъв мозък тогава?

- Мозък имат, всичко си е наред. Но също е от месо!

- А откъде тогава им идват мислите?

- Пак ли не разбра? Мислите ги произвежда мозъкът. Месото.

- Месото има мисли?! Искаш да повярвам в разумно месо?!

- Да, разумно месо! Съзнаващо месо! Обичащо месо. Месо, което сънува. Всичко е само месо. Разбираш ли?

- О, господи... Ти изглежда сериозно...

- Абсолютно. Те наистина са от месо и последните сто години се опитват да установят контакт.

- И какво искат?

- Като начало - да си поговорят... После очевидно да се помотаят из Вселената, да се свържат с учени от други светове и да крадат от тях идеи и данни. Всичко си е както винаги.

- Значи ще ни се наложи да разговаряме с месо?

- Там е работата. Виж им посланията: "Ало! Има ли някой жив? Има ли някой вкъщи?" и подобни глупотевини.

- Тоест, те действително разговарят? С помощта на думи, идеи и концепции?

- И още как.

- Но ти каза, че използват радио!

- Да, но... с какво според теб изпълват ефира? С месни звуци. Нали знаеш това шляпане, когато плеснат месо върху месо? Именно така си шляпат един с друг. И даже пеят, пропускайки през месото потоци въздух.

- Ще се побъркам. Пеещо месо! Не, това вече е прекалено...

Намерих отговора

1. Понеже харесвам Магрит и отвреме-навреме си го гледам с терапевтична цел. Понякога си мисля - какво ли биха казали неговите рисувани самотници, ако внезапно заговорят?

Самият Магрит

2. И ето - на връщане от семинар в загадъчната Ичера /ударението на последната/, изгледах на телефона си два филма и в единия от тях, видях и чух какво биха казали. Филмът е  "Гълъб, кацнал на клон", на Андершон.

Ето сцената /съвсем кратка е/ и монологът на човека в бяло:

"Е, здравейте.
Възможно е ти или някой друг да ме е познал.
Аз съм морски капитан, а по-точно - бях някога.
Всъщност, аз бях капитан на един от най-големите фериботи, в течение на 15 години.
Но това е в миналото.
Наложи се да напусна, защото ми се виеше свят всеки път като отплавахме от брега.
Сигурно ще кажете: "Някаква морска болест".
Така че, сега съм тук.
Работата е там, че мъжът на сестра ми, "зет", както те го наричат, се разболя.
Той е бръснар. Това е неговият салон.

Аз обещах да му помогна, докато се почувства по-добре.
Всеки случай, ще се постарая.
Аз се учих да подстригвам, като бях войник.
Минаха много години, но някои неща си спомням досега.
Всеки случай, ще се постарая.
Ще направя всичко, каквото мога.
Какво още може да се направи"?

Сцената от филма

Парадоксът на добавките

1. Като оставим настрана дълбинните интерпретации защо хората пият хранителни добавки /предлагам термина "храндоби" - по-кратко е и звучи интересно/, основната премиса е: налагат ни да ядем боклуци /химия, ГМО, въглехидратен кемтрейлс, карбондиоксидови брашна/ и за да неутрализираме ефекта им, трябва да гълтаме противоотрова - храндоби. Обаче, интересно - ако отвсякъде ни продават боклуци като основна храна, защо би имало група хора, на които ще се доверим и които произвеждат нещо чисто като момина сълза - храндоб и то необезпокоявано стига до аптеката и ние можем да си го купим с част от заплатата си. Не.

2. Особено като видях, /очевидно не в академично издание/, как учените открили, че ние не съществуваме в действителност. Веднага спрях да чета /вероятно пак заигравка с матрици, холограми, стивънхокинзи, етц/ - как да чета, след като не съществувам? Тогава и този текст не съществува. Успокояващото е, че ако ние не съществуваме, тогава и обяснението, че ние не съществуваме няма как да съществува

3. Основната грижа на Делян /1.5 г./ като дойде на гости, е да обуе някакви мои обувки и да отиде да гали безмълвно братовчед си Сашо /4.5 г./. Последният не приема такава прекалена фамилиарност и го отпъжда от себе си, но гореспоменатият отново и отново опитва.

* на снимката: снежен цирей

Просветени

1. Един свещеник от Бачковския манастир: "Идват разни хора, чели "Уикипедия" и твърдят, че Евангелието от Йоан е написано от... Йоан. Това е все едно да очакваш, че някой работник от "Чистотата" си води дневник на английски"

2. Пелевин: "Благодарение на булевардните романи, гражданинът на новото време смътно знае за съществуването на Втория принцип на термодинамиката, а заради редното числително подозира и за наличието на Първи, но за Третия няма да узнае никога"

3. Атанас Славов: "Националният сън: Един комар хапе човек. Човекът плясва комара, убива го и кара нататък, тоест решава проблема си. Това е човек в съзнание. Сега си представи друг комар, който хапе друг човек. И него го боли. Но не убива комара, а започва да мрънка, да мърмори и най-вече да търси виновни. Например – кой остави вратата отворена да влизат комарите, нарочно ли я остави, ама той нещо мрази ли ме, или пък е от СДС, БСП, ДПС, а баща му не беше ли от ДС и т.н. Този човек е в безсъзнание".

4. В един краен софийски квартал, пътувах в автобус, за който суспектен минувач ми се закле, че ще ме "фърли в центъра". И изведнъж обявяват: "следваща спирка улица Рахманинов", и аз се ужасявам. Такова чак изгубване на тази възраст, в метрополията - срамота! Навън вали яко, стъклата изпотени, гледам наоколо - абсолютен индъстриъл, пролетарии от вси страни, етцетера, баси и естетите - Рахманинов тук - Incredibile! Какви шизоиди са кръщавали улиците тука бе, а ако по-следващата е Малер, мале, мале! Преди като бяха всичките на партизани, партизани - легендарни синове над полета, и балкани, над села и градове, беше много по-спокойно. Но като спряхме, обявиха: "Улица "Връх Манчо". Знам, слухът ми е музикален, така е.

* на сн.: Бачковски манастир, трапезарията

Грузинците

1. На Коледа ни гостуваха двама грузинци, дойдоха да снимат филм за Бачковския, защото нали е основан от братя Бакуриани и т.н. Жената си я познаваме отпреди - страхотна е, а сега дойде с оператора си - също много готин, Леван се казва, разбира се.

Пичовете долетяха с лоукост, където знаем, си доплащаш, дори ако си наклониш главата под ъгъл, различен от споменатия в билета и съобразно законите на грузинското гостоприемство, донесоха доста от любимия ни кашкавал и съответно - два кашона червено вино. А, да не забравя - и малко коняк бяха взели.

2. На 25-ти в Бачковския беше весело - доста хора бяха дошли да запалят свещ, а забраните за снимане дебнеха отвсякъде, но въпреки това, с настояване и личен чар, гостите ни успяха да си заснемат материала.

3. От мирските неща, следва да отбележа, че в Джамура /която сега се казва "Джамура-2"/, продължават да сервират най-дългите кебапчета в републиката. Впечатлиха ги едни малки камбички, пълнени с бяла субстанция и донякъде луканката. Наливното вино също признаха за годно, което доста ни забави, защото почнаха с тостовете.

4. За тостовете. Съвременното състояние на проблема при гощавка с грузинци има три аспекта:

а) всяка глътка вино трябва да се съпровожда с тост 

б) тостовете са станали доста по-компактни - няма ги вече онези 40-минутни истории с неочакван край, подхожда се стегнато, в рамките на 4-5 минути си готов и можеш да отпиеш малко, в очакване на следващия тост

в) динамиката е крайно интересна - започва се с нещо весело - колко е хубаво, че сме заедно и проч.; след това се въвежда много важна тема - за отсъстващите любими хора и необходимостта, доколкото тостът е вид молитва, чрез него да могат да ни кажат нещо и ние на тях, след това се минава към род и родина /кратичко/ и накрая - любов, случайност, космос, Среща, смирение и т.н.

5. На връщане, грузинците /на задната седалка/ запяха коледна песен, като веднага докараха оня двуглас, забиващ те директно в класически грузински филм. Не знам това какво обяснява, но хората са християни от 3-ти век. Абе друго си е.

* Нико Пиросмани, "Празник"