Филминг

Бушеми - Хрушчов в "Смъртта на Сталин" (с разр. на Columbia Broadcasting System, Metro Goldwin Meyer)

1. "Нелюбов" на Звягинцев е мрачен по един неприятен за мен начин. В този смисъл, по-светло мрачнея със "Завръщане" от 2003-та

2. "Билбордите" са ми твърде фентъзи, прекалено гратифициращ полусъзнаваните ми желания за локална справедливост (като не може глобална) и накрая - да си дойдем на думата - талион форевър

3. "Смъртта на Сталин" - когато да те убият става толкова достъпно, че чак ти e весело. Бушеми - върховит

4. "Макмафия" - криминалнообразователен сериал за особеностите на бизнеса с руснаци в Англия, не че не се досещаме, но дали не е вредно за здравето да се говори за това?

5. Край, за март ми се изчерпа стратегическият запас от пуканки

Вселените

1. От три дена преследвам мистичен зелен кълвач из Южния парк и няма и няма. Какво го преследвам - търся го - казаха ми, че там живее, без уточнения. После се стъмни и взех някакъв екзотичен автобус да ме приближи малко до вкъщи, щото отмалях, баси. Полупразен, вътре красива жена чете книга, някакви тинейджъри тичат по дължина, както разбирам, да видели дали няма задръствания. На спирката - две адски тънкокраки момичета стават отнякъде и се насочват да слизат. Красивата затваря книгата си и аз виждам малко от заглавието: "Последната любов на..." Страхотно, а?

2. Посъветваха ме за една книга, в която трима астрономи разискват възможност/невъзможност за пътуване във времето и др. (Welcome to the Universe: An Astrophysical Tour на Tyson, Strauss & Gott). Изтеглих я в някакъв идиотски формат "epub", конвертирах я в крив PDF, да я прегледам. Много хубаво обясняват парадокса на дядото, там го наричат "Парадокс на бабата". Става дума, че ако попадна в миналото и случайно превиша пределите на неизбежна отбрана и убия баба си, преди да е родила майка ми, тя няма да я роди, съответно и аз няма да се родя и няма да мога да извърша тази простотия (да превиша онези неща). Но аз съм жив, следователно баба ми е жива, родила е майка ми, а тя - мен, т.е. при това положение не мога да убия бабата (да превиша ония) и да искам.

3. Едното от решенията било Евъретовият модел за множествените вселени - в една от тях не е имало WW2, в друга никой не е стъпвал на луната, в трета съм аз, но без камера, в четвърта има зелен кълвач, но му се кефи Роси, а аз липсвам и т.н. Тъжно. И кой ще ми даде да избирам и да си ги нагласявам (никонът, кълвачът, Роси и някои други неща да са заедно)? Не, нека си остане тази, с криптокълвач, полупразен рейс, хубавица четяща за последната любов и др.

* на сн.: Зелен кълвач от интернет (by Jan Sevcik, Naturefoto cz)

ТЦ (Трaдиционни ценности)

1. Пак нещо ми попадна за ТЦ - да сме живеели с тях, да сме ги възраждали, спазвали и проч. Наистина, има маргинални общности /амиши, хасиди, някои племена в горното течение на Амазонка/, недокоснати или съпротивляващи се на цивилизацията, дето се опитват да го правят. Но живеейки в съвременното общество и да намеквам на някакви хора, че трябва да "спазват и възраждат традиционните ценности", какво всъщност правя? Е как какво - предлагам им да спазват моите представи за тях. 

2. И интересно, как пък всички се слагат в ролята на краля Слънце, с финес пресичащ златните покои на спазените ТЦ, а никой не си се представя в ролята на депресивния селяк от "Градушка" /същият, но вече пресуициден, виждаме и в "На нивата"/ или примерно в ролята на баба Илийца с тежките избори, които е принудена да прави, а те несъмнено са пазители, че и демиурзи на традицията, бих казал.

3. Мисля,че няма как да стане, /освен, ако не се случи нещо ужасно с мильото или с мозъците на хората/ да се живее по правилата на миналото.

4. Днес пренесох малко дърва от едно място на друго и джигерът ми искаше да напусне крехката си обвивка, затова възпитано моля: нека не натрупваме още еволюционни грешки, нека използваме нормалността, която ни е дадена, в реалността, която заслужаваме.

*на сн.: Христос отново разпнат. Този път пред вратата на изоставена гръцка гара

Фрагм. 02-18

1. - Преди да мина на порно-списания много четях научни издания, отбеляза един приятел наскоро. - И трябва да ти кажа - качеството е несравнимо.

2. Наскоро погледнах към детската площадка и ми се стори неестествено чиста. Къде са хилядите фасове на млади майки, къде са празните кенове от eнерджайзър-бълвочи на тийновете, а пластмасовите бири на истинските мъже, къде са, къде? Нима хиляди граждани мърморейки странно заклинание: "Джендърът е важен, деба, но ми омръзна да живея в боклуци!" са наизлезли от свърталищата си на открито и са почистили наоколо си? Не. Нощя имаше силен вятър, той и почисти. Това стана за сметка на близката градинка вляво. (Откъсът е от: Бодрийар. Социология на боклука и трансвестизъм, Шарантон 1979)

3. Научавам, че разходите за Лунната програма на Щатите едно време са били 4% от федералния бюджет. Последната /"тежката"/ ракета на Мъск струва 0.0125% от бюджета. Пишат, че ако сега някой отдели 4% за космическа програма, Мъск би могъл да пуска по няколко ракети на ден.

4. Псевдолимерик

Дойде Йоан със кисел израз,

поиска мъничко основа.

Изпи я, тръгна равнодушен

и неутрален, като сова.

* на сн.: Майерхолд репетира техники на "биомеханика" с трупата си. /circa 1923 г./

P.S. Мастерство — это когда «что» и «как» приходят одновременно. (Всеволод Мейерхольд)

Unusual suspects

1. Веднъж си взех колата от ремонт и всичките шест канала на радиото ми бяха настроени на една и съща станция - "Зорана" (предположих: голямата любов на монтьора, неописуема, шестканална). Роси даже ме заподозря в ранен Алц, (защо ранен, навременен). Не бе, обясних и аз - взех певица Зорана на стоп от Симитли до Струмяни и тя нещо пипаше радиото за да хване хубава музика и хвана. Шега. Дотогава не бях чувал за тази радиолария, но името красиво - народностно, българско. Чалга, естествено.

2. За известно време, покрай ИК (IC), ФБ се превърна в колектор на хомосексуалните фантазии и страхове (най-вече страхове) на хората тук. Сигурно е важно, но има и много по-важни неща - ето точните времена (до милисекунда, в UTC), на смяната на сезоните:

2018-03-20 16:15:28.457 - пролет

2018-06-21 10:07:18.836 - лято

2018-09-23 01:54:06.518 - есен

2018-12-21 22:22:45.102 - зима

* на снимката: Карл Лагерфелд и неговият любимец Marlon Teixeira от шоколад

Бит, след това арт

1. За работа си купих красив, миризлив сапун - глицеринов, който хлебарките много харесаха. В началото мислех, че съзирам фини инкрустации на семена от горски плодове на нежен, зелен фон - ей, купил съм си биосапун без да знам, ура, ставам извратеняк! После се усетих, че това са микроскопични хлебарчици, изтънчени представителки на социума си, решили да се изкъпят с деликатния ми, милващ кожата, безглутенов екосапун (или просто да се наплюскат с вкусен глицерин) и са намерили смъртта си върху коварното ароматно тяло.

2. В "Москва - Петушки", (гениална книга, честно), Венедикт Ерофеев дава някои доста хард рецепти за коктейли, които алкохолиците от късния социализъм си приготвят, когато нямат пари за водка/портвайн. Има хипербола, но има и реализъм (например, промишлено лепило БФ след лека преработка и някои хранителни добавки - познавах хора, консумирали този продукт). "Сълзата на комсомолката" примерно, съдържа следните компоненти: одеколон "Лавандула" 15 г, одеколон "Вербена" 15 г, одеколон "Горска вода" 30 г, лак за нокти 2 г, вода за уста 150 г, лимонада 150 г.

Ерофеев пояснява: "пиещият просто водка, запазва здрав ум и ясна памет или обратното - губи едновременно и едното и другото. А в случая със "Сълзата на комсомолката", става направо смешно: изпиеш сто грама "сълза" - паметта ти ясна, а здравият ум изчезва безследно. Изпиеш още сто грама и сам се учудваш на себе си - откъде се взе толкова здрав ум? А къде изчезна паметта?"

3. Диалог от "Великата красота" на Сорентино:

- Тя иска да изпълнява изискан стриптийз, но този свят вече не е изискан!

- Да, от изисканите останахме само ние.

* сн.: Cristina Rodero

Фрагм. 01-18-2

1. На 23 януари 1991, американското музикално радио KLSK FM /Албъкърки, Ню Мексико/ в продължение на 24 часа излъчвало в ефира само “Stairway To Heaven” на Цепелин. По този начин екипът решил да намекне на слушателите, че ще сменят форма́та от ню ейдж на класически рок. По време на "цепелин-маратона", на два пъти идвала полиция да види какво става, тъй като се обаждали разтревожени слушатели, предполагайки, че диджеят е получил инфаркт и не може да смени канала. Един буден гражданин, даже заподозрял, че терористи-меломани /на Саддам Хюсеин/ са превзели студиото и коварно тролят албъкъркеланския слушател. 

2. Едни колеги скоро ме попитаха на спирката: "и защо ти е тая раница през цялото време, какво толкова носиш?" Точно този ден наистина носех - мръсна престилка, камера и една книга, иначе наистина я нося полупразна, без смисъл. Портфейлът мога да си го напъхам в джоба, /въпреки че е доста тлъст/, ключовете и телефонът също, ще взема да спра да я нося, прави са колегите. От друга страна, гримът, спиралата, филърите в плик ли да ги сложа - ще се смачкат. А парфюмът, а двете ампулки с ботокс? А флакончето с цианкалий? Не е толкова просто.

3. Един канадец в блога си:

В киното, в което показват независими продукции и класики, на облегалката на всяко кресло има табелка: "В памет на Сюзън Бенсън", "В памет на Ричард Линдърман" и т.н. Освен мен в салона има десетина човека, гледаме стар филм на Каурисмаки. След като видях тези табелки, не мога да ги забравя - все ми се струва, че призраците на тези артисти са тук и залата е пълна. И така на всяка прожекция - залата винаги е пълна.

* сн.: Enzo Dinolfo