неделя, 28 януари 2018 г.

Фрагм. 01-18-2

1. На 23 януари 1991, американското музикално радио KLSK FM /Албъкърки, Ню Мексико/ в продължение на 24 часа излъчвало в ефира само “Stairway To Heaven” на Цепелин. По този начин екипът решил да намекне на слушателите, че ще сменят форма́та от ню ейдж на класически рок. По време на "цепелин-маратона", на два пъти идвала полиция да види какво става, тъй като се обаждали разтревожени слушатели, предполагайки, че диджеят е получил инфаркт и не може да смени канала. Един буден гражданин, даже заподозрял, че терористи-меломани /на Саддам Хюсеин/ са превзели студиото и коварно тролят албъкъркеланския слушател. 
2. Едни колеги скоро ме попитаха на спирката: "и защо ти е тая раница през цялото време, какво толкова носиш?" Точно този ден наистина носех - мръсна престилка, камера и една книга, иначе наистина я нося полупразна, без смисъл. Портфейлът мога да си го напъхам в джоба, /въпреки че е доста тлъст/, ключовете и телефонът също, ще взема да спра да я нося, прави са колегите. От друга страна, гримът, спиралата, филърите в плик ли да ги сложа - ще се смачкат. А парфюмът, а двете ампулки с ботокс? А флакончето с цианкалий? Не е толкова просто.
3. Един канадец в блога си:
В киното, в което показват независими продукции и класики, на облегалката на всяко кресло има табелка: "В памет на Сюзън Бенсън", "В памет на Ричард Линдърман" и т.н. Освен мен в салона има десетина човека, гледаме стар филм на Каурисмаки. След като видях тези табелки, не мога да ги забравя - все ми се струва, че призраците на тези артисти са тук и залата е пълна. И така на всяка прожекция - залата винаги е пълна.

* сн.: Enzo Dinolfo

Няма коментари:

Публикуване на коментар