петък, 2 февруари 2018 г.

Бит, след това арт

1. За работа си купих красив, миризлив сапун - глицеринов, който хлебарките много харесаха. В началото мислех, че съзирам фини инкрустации на семена от горски плодове на нежен, зелен фон - ей, купил съм си биосапун без да знам, ура, ставам извратеняк! После се усетих, че това са микроскопични хлебарчици, изтънчени представителки на социума си, решили да се изкъпят с деликатния ми, милващ кожата, безглутенов екосапун (или просто да се наплюскат с вкусен глицерин) и са намерили смъртта си върху коварното ароматно тяло.
2. В "Москва - Петушки", (гениална книга, честно), Венедикт Ерофеев дава някои доста хард рецепти за коктейли, които алкохолиците от късния социализъм си приготвят, когато нямат пари за водка/портвайн. Има хипербола, но има и реализъм (например, промишлено лепило БФ след лека преработка и някои хранителни добавки - познавах хора, консумирали този продукт). "Сълзата на комсомолката" примерно, съдържа следните компоненти: одеколон "Лавандула" 15 г, одеколон "Вербена" 15 г, одеколон "Горска вода" 30 г, лак за нокти 2 г, вода за уста 150 г, лимонада 150 г.
Ерофеев пояснява: "пиещият просто водка, запазва здрав ум и ясна памет или обратното - губи едновременно и едното и другото. А в случая със "Сълзата на комсомолката", става направо смешно: изпиеш сто грама "сълза" - паметта ти ясна, а здравият ум изчезва безследно. Изпиеш още сто грама и сам се учудваш на себе си - откъде се взе толкова здрав ум? А къде изчезна паметта?"
3. Диалог от "Великата красота" на Сорентино:
- Тя иска да изпълнява изискан стриптийз, но този свят вече не е изискан!
- Да, от изисканите останахме само ние.

* сн.: Cristina Rodero

Няма коментари:

Публикуване на коментар