Безмислените професии

Angela Buron

0. Отдавна съм забелязал, че някои хора (не мои познати, естествено), като ги попиташ какво работят, започват сложни обяснения, от които накрая разбирам, че съм попаднал на тайни агенти, но вместо да кажат, че са градинари като Де Ниро в оня филм, плетат енигматични легенди с неочакван край. Обаче, току що ми попадна интересна книга, в която този ефект е обяснен много добре. Ето съвсем накратко.

1. "Безмислените професии" на английския антрополог  Дейвид Грейбър (David Graeber, Bullshit Jobs, Simon & Schuster, 2018). Според него, съвременното общество все повече е залято от "безмислени дейности, за които никой не ще да говори". Грейбър цитира есе на Кейнс от 1928-ма, където е предсказано, че в бъдеще технологиите дотолкова ще напреднат, че хората в Европа и САЩ ще започнат да полудяват от безделие и скука и е желателно да им се осигури поне петнайсетчасова работна седмица (три часа дневно), за да се чувстват те полезни на обществото. Това обаче, не се случва и понастоящем, огромна част от хората прекарват целия си живот изпълнявайки задачи, за които са тайно убедени, че са безмислени.

2. Според икономическата теория, последното нещо, което една фирма, търсеща печалба, ще направи, е да изплати пари на работници, които всъщност не са и нужни. Все пак, някак си, това се случва. Корпорациите могат безмилостно да съкращават персонал, но тези съкращения непрекъснато падат върху този клас работници, които всъщност правят, движат, поправят и поддържат нещата. Чрез някаква странна алхимия, която никой не може да обясни, броят на платените кариеристи се увеличава и все повече служители работят по четиридесет или дори петдесет часа седмично по ведомост, но ефективно са заети не повече от петнайсет часа - точно по Кейнс. През останалото време, те организират или посещават мотивационни семинари, тийм-билдинги, актуализират Facebook-профилите си или свалят телевизионни сериали.

3. Дефиницията на Грейбър за безмислена работа е: “форма на заетост, която е толкова безсмислена, ненужна или злонамерена, че дори самият служител не може да оправдае съществуването и, но се чувства задължен да се преструва, че това не е така”. Както във всяка хубава книга и тук има няколко интересни класификации. Грейбър пише, че до момента е установил три категории работни места:

- полезни

- безмислени (bullshit)

- малка но противна група дейности, извършвана от престъпници, домовладелци, топ-корпоративни адвокати или главни изпълнителни директори на хедж-фондове - “все хора, които по същество са само егоистични копелета и не се преструват, че са нещо друго”.
4. Ето и виц от тези, за които дъщерите ми казват, че съм си ги измислял сам:
Шефът: Защо не работиш?
Работникът: Няма нищо за правене.
Шефът: Е, тогава се преструвай, че работиш.
Работникът: Имам по-добра идея. Защо ти не се преструваш, че работя? Ти получаваш повече от мен.

Бил Хикс, комедиант

Утре продължавам с: пет типа извършители на безмислена дейност, Холивуд и транссексуалните домакини, "Too fat to fuck" и други интригуващи теми от книгата

Литовска приказка

0. Бил съм в Литва преди години и ми се стори доста особено място, имах интересни преживявания там. И как иначе - само погледнете Чурльонис или пък Музея на дяволите в Каунас и ще разберете какво имам предвид. Но тези дни попаднах на литовска приказка, която ме разби окончателно с очарователната си символика и елегантен подход към инцеста. (Превод от руски е).

Сестрата и дванайсетте и братя

Една девойка имала дванадесет братя. Всеки си имал отделна стая. Веднъж най-големият брат решил да се жени. Ходил навсякъде, по целия свят, но не намерил толкова красива девойка колкото сестрицата им. А тя била наистина много красива - на челото и греело слънце, на тила и - луна. Братът казал:

- Хайде да се оженим.

А сестрата отговорила:

- Как ще се оженим, нали сме брат и сестра? И казала - ти тръгни, намери си девойка и се ожени за нея.

Братът избродил целия свят, но не намерил такава като сестра си. Върнал се в къщи и казал:

- Не намерих такава като теб, трябва да се оженим. И веднага обявил годежа.

Вече приготвили всичко за сватбата и щели да тръгват за венчавката. Какво да прави? Отишла тя в килерчето, облича се и плаче:

- Отвори се земьо! Отвори се дъбов под! Разлъчи ни Боже, мен младата с братчето ми!

Изведнъж се отворил подът и тя пропаднала. А братята чакали, чакали - не идва. Отишли в килера - вратата заключена. Отворили - вътре празно, сестрицата им я няма. И вече не им било до сватба.

А тя намерила една пътека, вървяла, вървяла по нея и стигнала до една къщичка. Влязла вътре и видяла друга девойка, също толкова красива, която и казала:

- Вещицата ме доведе тук да съм и за дъщеря. Но ти защо си дошла? Вещицата ще долети и ще те разкъса. Тя скоро ще се върне. Неволницата я намазала с хлебна мая и я скрила в нощвите.

Вещицата долетяла и попитала:

-  Тук защо ми мирише на човек?

А девойката рекла:

- Кой може да мирише? Сигурно в устата си имаш някакъв човешки крак.

Вещицата казала:

- Погледни детето ми, може би ще го намериш?

Девойката взела машата, поровила и в устата, и извадила един човешки крак.

- Сега - казала вещицата - ми донеси да обядвам. 

След като се нахранила, вещицата казала:

- Сега детето ми, заминавам за седем месеца.

Седнала в хаванчето и заминала. А девойката взела четка и кърпа и двете приятелки хукнали да бягат. Но вещицата усетила и вече не и било до пътуване - нали трябва да ги догони! Девойките, като видели, че вещицата ги настига, хвърлили четката. От нея поникнала толкова гъста гора, колкото била гъста четката. Вещицата стигнала гората и не може да мине! Бързо се върнала вкъщи, взела брадва и направила просека. Не искала да остави брадвата за да не я открадне някой, отнесла я вкъщи, върнала се и хукнала по пътеката. Девойките видели, че вещицата ще ги догони и хвърлили кърпата. Тя се превърнала в безкрайно море. Вещицата долетяла с хаванчето си и като видяла, че няма да може да премине, казала:

- Пий хаванче вода и аз ще пия! Пий хаванче вода и аз ще пия!

Вещицата пила, пила и се пръснала. А девойките отишли в оня килер. Гледат пода - не могат да излязат отгоре. Започнали да викат за помощ. Дошъл най-големият брат, разглобил дъските и те влезли в килера. А сестрата му рекла:

- Ти толкова дълго си търси жена и не намери. А аз само за малко отидох и ти доведох.

После братът се оженил за тази девойка и живели щастливо.

* на сн.: М. Чурльонис, "Грузински пейзаж"

Филийките на Хитлер

1. Попадайки в бензиностанция, винаги поглеждам към тезгяха с жълтата преса - искам да знам как живеят хората. Както обикновено, мяркам покъртително заглавие - "Хитлер е смятал да живее в Царичина" и красив монтаж - Адолф зареял поглед към тайнствения триъгълник Богьовци - Чибаовци - Церецел (околни села, с твърде подозрителна топонимика). Много внимавам, защото последният път заради едно такова заглавие си забравих дебитната карта и после се връщах от майната си да си я търся. Калчър шок

2. Представих си даже как е станало. Една сутрин Хитлер се събужда, готвачът му носи пържени на слаб огън филийкен (джиджи-папа) и зелен чай, zwei gebratene Scheiben und ein gruner Tee, а майнфюрер произнася тихо, почти умолително: "Искам в Царичина". И мигновено група "Туленщрасен" (свръхсекретен екип за търсене на Шамбала), се прекомандирова от Тибет в с. Дръмша, където с помощта на овчар-гид намират обект TG-911(Tzarichina gebraucht). Езомерите на немците (уред мерещ степен на езотеричност) регистрират силно езотерично излъчване (9 по скалата на Шри-Чинмой!) и те веднага наемат местни хора (при немците няма шест-пет, който е ходил в Берлин, знае) и започват да копаят.

3. Не чета жълтури - веселя се по друг начин, а и би ме било срам (еднакво парещо чувство), но много харесвам идеята на "Мъже в черно". Там, в едно далечно бъдеще се оказва, че всичко което пишат жълтите вестн. е истина, а "норм." преса просто няма сетива за този тип информация и затова те занимава с банализми - кой коя банка ограбил и как мафията изсякла горите. Така някак си.

* на сн.: Родопите от влака. Гара Аврамово, 1267м, бар-ресторант Рай

Тайни местенца

Хубави заливчета има в Гърция, но труднодостъпни и пустинни. Човек там стои самотен, топи се в морето, разхожда се, мисли си, чете си, но му е самотно и туйто. Наоколо нито тълпи, нито родна реч омайна, нито бийч бар, нито бумс-бумс (музика). Поне един шезлонг с чадър да имаше, но и това няма.

Пинакатес

Vertigo

Любимата ми къща с вход откъм морето. Всеки път я снимам, не мога да се спра

И тук е много приятно, въпреки че е вечер и не е плаж

Накъдето и да тръгнеш все до Волос стигаш

fin

Разсъждение за метода

0. Временно бях спрял да се занимавам с личните си розенкранцове и гилдънстърнове, но ето че внимателно започвам отново
1. Някакви в подлеза се стреляха преди време. Всъщност, един собственик на магазин стрелял по друг собственик на магазин, защото кучето на втория се било изпикало пред магазина на първия. Вербалният дискурс е отстъпил на огнестрелния

2. Досущ двете нива в схемата на Лотман - на горното, ограниченията в поведението налагани от културата се поддържат от чувства на срам и вина, на долното (в подлеза) - започват да ни управляват страхът и принудата. С други думи, морал vs юрисдикция. Кога и защо се осъществява този преход, Лотман обяснява малко мъгливо, но си го знам и сам

3. И докоснал вселенската релевантност, тъкмо четях книга по етика и какво да видя: в ранния елинизъм (Сократ, etc.), се приема за невъзможно човек, който знае що е добро, да реши да върши зло. Нямало как някой искрено да твърди, че нещо е добро и едновременно да пречи на доброто. Следователно, злото може да е само едно погрешно съждение за доброто и толкоз. Злото е хтонично, т.е. земно, телесно, първично, близко до първоначалния хаос. Злото е външно слаба позиция, но вътрешно съдържа в себе си силни страсти и жестока разрушителност ("безсилието на мощта" на Киркегор, "Страх и трепет")

4. Значи, Собственик 1 е бил овладян от една хтонична злост и погрешно е отсъдил, че стреляйки в корема на Собственик 2, прави добро. Честа грешка при ранните елинисти, бих казал. Особено при тези, дислоцирани в подлеза

* сн.: Дания, замъкът Елсинор. Ранна пролет, затова и малко мрачно излезе
** Оригиналното заглавие на това есе е: "Разсъждение относно метода за правилното ръководене на разума и търсене на истината в науките"

Топлина и умножение

1. Колко е хубаво, че човек е топъл - като му пипнеш ръката и тя топла, и си представяш какви интересни химически процеси протичат вътре (особено на микрониво - в клетките), и се отделя топлина, и ти става приятно. А като е мъртъв, ръката му е студена и неприятна за докосване. А в горещ летен ден, като хванеш някого за лакътя - ръката му е хладна

2. Ако дойде някой и ми каже: "сменяй си вярата, иначе ти отрязваме едната ръка" - веднага казвам: "добре, ей сегичка". В края на краищата, те наблюдават само външните прояви, вътре какво си мисля, не знаят. Вярваш си мълчаливо в каквото ти е кеф и толкова. Съгласен съм, хората искат да са информирани, т.е. така да вяваш, че да са наясно и да им е спокойно. От друга страна, аз вярвам и в таблицата за умножение, но никога не го показвам. Просто нямам пряка необходимост да ходя по улиците и да заговарям минувачите вярват ли те, че 7х8=56, до каква степен са го осъзнали и колко дълбока е вярата им? Или: мислят ли достатъчно за Таблицата през уикенда и дали не искат да се срещнат с едноверци, да дискутират по въпроса. И най-готиното - дали не биха дарили 7% от доходите си за пропагандиране и популяризиране на таблицата за умножение, в която вярват?

3. При среща с реклама на "Нескафе с дъх на ягода", мога да реагирам по два начина:

- Даа, светът вече доста се е променил

- Даа, ебавката с мен става все по-извратена

Първият води към депресия, вторият - към параноя. Кой да избера?

* сн.: Robert Gotzfried

Симулираните оргазми

1. Може би изобщо не е важно, но все пак - когато една жена реши да симулира оргазъм, независимо от мотивите (от уважение, с идеална цел, прослушване за участие във филм, заболяване и др.), какъв модел използва за първоизточник? Дали са фантазии как би трябвало да бъде, дали е от киното, дали просто симулира свой истински оргазъм от предишен екстазен акт? Ако приемем, че е последното (не съм антрополог и нямам възможност да анкетирам минувачките пред блока, а и ще ме шамаросат, предполагам), то тогава, има ли значение, че е симулация, като е досущ като оригинала? Или за някого има значение?

2. Крайно рядко в литературата срещаме изследвания върху симулацията на оргазъм при мъжете. Явно това не е толкова разпространено явление, не става ясно защо. Според някои автори, стереотипите на мъжкото поведение (ригидност, дистанция от чувствата, задължително целеполагане), не позволяват проява на този така необходим допълнителен артистизъм в условията на краткотрайност, напрегнатост, сериозност и предвидимо рязък завършек на акта при мъжа. Очевидно е, също така, че ситуациите, в които възниква необходимост от симулативен оргазъм при мъжете са крайно малко и като цяло се изживяват болезнено от реципиента. Психоаналитиците от своя страна, говорят за характерен феномен, наречен "завист към множествения оргазъм" ("multiple orgasm envy"), имащ незадължителен (факултативен) и по-рядко викарен характер за средния кавказки  расов мъж (Caucasian race man). Лаиците/лаичките и феминистите/феминистките често, в свободна дискусия, употребяват "завист към утробата" на Хорни ("womb envy"), който е нетърпящ критика термин от вагиналната психология и няма общо с разглеждания от нас проблем

3. Един трети вариант, който също се среща рядко (некоректно е да уточнявам защо), е на жени, симулиращи мъжки оргазъм и обратното - мъже, симулиращи женски оргазъм. Парадоксално, но точно за този вариант на сексуално поведение срещаме достатъчно подробни описания у М. Мийд при теренните и изследвания на Тробрианските острови.

4. И както Дж. Камбъл някъде споменава: психотикът се дави в същите тези вълни, в които мистикът възторжено плува!

* сн.: Terry Richardson