понеделник, 26 декември 2011 г.

На Коледа


1. - И все пак, аз по-иначе си представях живота си като пенсионер, споделя баща ми /на 78 е/, с чаша Джеймисън в ръка. - Смятах, че ще седя на люлеещ се стол и захапал пура ще гледам в далечината.
- Люлеещ се стол може да се купи, казва Роси - и не е много скъп.
- Пура мога да ти купя от павилиона на площада, казвам аз. Мога да ти купя много скъпа пура.
- И къде ще ми го сложите стола с пурата? - пита баща ми. 
Питието го хваща лесно и освен неправомерни желания, той започва да излъчва и лека агресия.
- На балкона, сигурно, къде още.
- Като пенсионер - пояснява баща ми - аз си представях, че седя в имението си в Англия. На люлеещ се стол, захапал пура.
2. Никога не сме имали имение в чужбина. Даже не е ставало дума за това. И изведнъж - Англия! Някакви подобия на имения - да, но такова като в "Мой ласковый нежный зверь" например, не. Е, и с крепостните селяни винаги сме били зле. 
3. Не, тия коледни събирания на роднини накрая ще ме унищожат. Хем си казвам: позитивирай бе, задник! Положително има нещо хубаво в това девойките да бягат около теб с весели шеги, а техните бойфрендове да се заиграват с телефоните си, на фона на неспиращите конфабулации на стария моряк /баща ми/.
4. Е, това са чудесата на Коледа, няма други. И тия мазни, банални късметчета, леле, леле.

На снимката: Доротея и Бояна ще литват.

2 коментара:

  1. Весела Коледа, Инди! Пожелавам ти много хубави неща! А на себе си пожелавам да доживея да ми пуснеш някой друг коментар в блога :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси Боби и на вас весели празници. А коментарите тръгват, но на български, защото на англ. трябва да пиша навсякъде very cool, nite или нещо такова ;)

    ОтговорИзтриване