четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Седмият, осмият, десетият


1. По случай празника, направих много красива джазова хармонизация на песента "Партизани", на Д. Вълчев, изпълнява Петър Чернев, /който го помни/. Сложих една прозрачна, леко скърцаща /пясък върху стъкло/бленда на китарата, стана чудничко. Някой ако иска, ще му напиша хармонията.
2. Обаче ми се наложи да гледам нещо като клип към парчето за да го науча правилно. Тайнственият фен е използвал кадри от филма "Осмият" /1969 - Зако Хеския/. Божкееей, какво са наснимали! Партизаните залегнали, стражарите ходят прави по полето, не ебават да се пазят изобщо, защото - тъпи; избиват ги яко, с необикновено благородство. После - "населението посреща партизаните" - масовка от нативни баби, Гец целува някакво дете, то плаче, Антон Горчев гледа тъпо, но проникновено, Никола Анастасов подсмърча до него и той /очевидно резонанс на лична трагедия/ - леле, срам ме е!
3. Жанрът го определям като "екшън с елементи на разсъждение".

* на снимката: пилигримка, отиваща да бие чело пред Паметника на ЧА.

Няма коментари:

Публикуване на коментар