четвъртък, 20 януари 2011 г.

Липсващото мастило

За да не ме довърши битовизмът, пак малко Жижек.
/Welcome to the Desert of real/

1. В един стар виц, от несъществуващата вече ГДР, немски работник отива на работа в Сибир. Знаейки, че цялата му кореспонденция ще се перлюстрира, той казва на приятелите си: "Нека въведем едно правило: ако получите писмо от мен и то е написано със синьо мастило, значи всичко в него е истина, ако е с червено - всичко е лъжа".
2. След месец, приятелите му получават първото писмо, което е написано със синьо мастило. Немецът шрайбен:
"Тук всичко е прекрасно - магазините са пълни, храна има в изобилие, живея в голям и добре отопляван апартамент, по кината вървят западни филми, не липсват и красиви, навити мацки. Има само един недостатък: никъде няма червено мастило."
3. Жижек коментира: въпреки, че работникът не може чрез уговорения способ да даде знак, че написаното е лъжа, посланието му, все пак е коректно разбрано. Как? Като вкарва правилото в част от текста. Очевидно, тук имаме типичен проблем на самореференцията: след като писмото е написано със синьо, не трябва ли всичко да е истина? Да, но самият факт, че липсва червено мастило е знак, че писмото би трябвало да е написано именно с червено мастило.
4. Целият фокус е, че споменаването за липса на червено мастило по магазините, създава ефект на истина, независимо от буквалната му истинност. Даже, ако имаше червено мастило, лъжата за това, че такова няма, би била единственият начин да се предаде истинно послание, в специфичните условия на цензурата.
5. По нататък следват интересни разсъждения за идеологията, свободата, етц. и парадоксът според Жижек е, че: "ние се чувстваме свободни, защото не ни достига езикът, с който да артикулираме нашата несвобода".
6. Свършвам с Жижек. Не винаги, но често.

* на снимката: Графити върху пързалка за скейтборд

Няма коментари:

Публикуване на коментар