четвъртък, 21 април 2016 г.

За баса и въобще

1. Като слушам басистите и как само си личи тенденцията. Басът не е солов инструмент, затова е много гот като го изведат отпред. И понеже солиращите басисти станаха много, за да изплуваш, се очерта задължителна програма. Първо всички развиха свръхтехники /пренесени от китарните - фламенкото, слаповете, etc./. После започнаха да не им стигат струните - от четириструнни, басовете станаха с по 5-6-7 струни. После отделни музиканти опитаха с безпрагов бас - много интересно, много стилно, много хибридно. Други пък, си поръчаха някакви чудовищни конструкции - или с много струни или с променящ се по време на изпълнението строй. Пипаха и електрониката - шантави ефекти, миди басове, но там се сблъскаха с кибордистите, все пак те са абсолютните Императори на електронния звук и бяха смачкани и с рикошет назад. Сега вече всички са опрели тавана и като количество и като техника и като оригиналност на конструкцията, няма накъде. И какво следва? Същото каквото и преди - има музиканти с идеи и тях веднага ги разпознаваш и такива, които просто жулят нещо адски технично, но на контролния въпрос - "защо?" /Б. Шоу/, they haven't answer. 
2. И с фотографията е така.
3. И с всичко е така.

*на сн.: Стенли Кларк, 65г., 4 струни, фрашкан с идеи

Няма коментари:

Публикуване на коментар