сряда, 20 април 2016 г.

Блус и риба от делтата

1. Бях си харесал една сервитьорка, някак си по мой вкус оформена. И каретата и хубави, и картофите, а ребърцата, а зелената и салата, на фона на истински делта-блус и двамата постоянни викащи посетители. Или притежатели на акции ли са, не знам, но все там киснат, пият бира, а темите им - алегро виваче - как спах, как се събудих, /уникално, как/, понякога философстващи в аз-форма: "какви ярки цветове имат телесните ми течности когато съм болен - пикнята ми ярко жълта, сополите ми ярко зелени - патологията патетично сатурира колористиката на тялото ми". 
Но един път сервитьорката проговори, нещо ми каза. Бързичко си допих шартрьоза и отичах навън. Разбира се, сподирен от недобрите погледи на пенсионираната актриса и възрастният радетел на гонзо-журналистиката, пак на бира, но в красиви бутилки. Не трябваше да проговаря, не трябваше. Така е то, като си намисляш желанието преди да е паднала звездата.
2. Срещнах един приятел, с когото имахме ярък, но еднократен риболов преди няколко години. Покани отново. Можело да отидем да ловим на топлия канал на АЕЦ-Козлодуй. Не разбирам от риболов, но от радиология - да. Чаках да подкрепи поканата си с някой интересен факт - например, колко бекерела ще получим за 8 часа удоволствие в топлия канал или ако иска да ми ги даде в рентгенчасове, ще ги рекалкулирам, знам как - умножава се по една константа на Мария Кюри. Разбира се и в миликюри да ми ги каже пак ще си ги преведа. Но той мълчи. Получи се неудобна пауза, която се опитах да запълня с тъпа шега - какви са тия риби там - двуглави, пеят, светят на разсъмване и т.н. Не се хареса шегата и аз самият на нейния фон не светнах в изгодна светлина. Разделихме се с неопределена тъга.

* на сн.: някъв мегъзин в Л,

Няма коментари:

Публикуване на коментар