четвъртък, 7 април 2016 г.

Холандец-любов-страх-лекари-Ницше

1. Понякога завиждам на някой средновековен холандец. През деня шлифова лещи, а вечер седне и ако е в настроение, избаца един трактат за човека и отношенията му с Бога. И това - без да е специалист, без напрежение, тоест. И на латиница!
2. Човек малко като позацикли или друго подобно състояние, и почва да му се иска да опростява, да опростява. Примерно, да се откаже от хевиметъл обясненията за човека и да си признае, че всичко, което правят хората се дели на неща, правени от страх и правени от любов. Примерно, решиш да защитаваш научна степен. От любов? Към кого бе, деба е тая любов? От страх, естествено;
3. Днес е ден на лекаря или нещо подобно. Винаги съм си ни представял като едни световни санитари, които тактично и със законни средства, премахват недостатъците на естествения отбор;
4. Бях чел някаква случка за Ницше. Великият философ бил добър и весел човек, без да му личи изобщо - външно или като характер. Веднъж отишъл в кварталната фурна за хляб. Дебелата продавачка го познавала и страшно обичала да му се подиграва. Ницше не можел да я търпи и я наричал "тъпа к**ва" /"dumme Hure", нем./.
- О, Ницше! - възкликнала тя - за хляб ли идваш, бе? Доста обичаш ти хляб май, а?
- Обожавам - иронично промълвил философът
- А ти случайно да си го пекъл, че да искаш да го ядеш? Ти въобще пекъл ли си някога хляб, бе, хер /господине, нем./ Фридрих?
- Чакай малко - мигом съобразил философът - ако аз си печах сам хляба, защо тогава бих ходил да го купувам от теб ма, "тъпа к**во"?
Ето това е Ницше - лапидарен, гениален, хладнокръвен.

* на сн.: Лисабон, вход на библиотека

Няма коментари:

Публикуване на коментар