четвъртък, 14 април 2016 г.

Душевност и миграция

1. Човекът с изключителна душевност /ЧИД/ не си губи времето да страда, да се нервира или не дай си боже - да мъсти. Той просто отбелязва в мозъчната си карта местата където е попаднал на идиоти и след това грижливо ги избягва /местата/. С времето това му се получава автоматично, което някои наричат "интуиция", други "кабала". Нещо повече - постепенно ЧИД развива особен предварителен усет за опасността и дори без да е попадал на конкретен идиот, успява да избегне контакт. Терминологично, предпочитам да използвам "антиципиращ страх от огорчение". 
2. Най-честата форма за самоорганизация на обществото, която наблюдавам в България е бандата. На принципа, наречен "смелост без морал" са съставени например бандите, които в сговор с каналджийте пребиват и ограбват бежанците по границата ни. Схемата е пределно проста, но понеже е срамна, е табуирана. Постъпва се по-креативно - прави се патобиография на отделния бандит, като се изследват /по достоверна информация от таблоидите и откъслечните фрази, които героят е способен да произнесе/ несъзнаваните механизми, довели до желанието да отидеш в гората и да пребиеш бежанец. Често откриваме токсична майка или психологически отсъстващ баща в детството. Това е блокирало минималното нравствено усилие, което детето прави на четиригодишна възраст  и всичко нататък тръгва накриво.
3. Разбира се, едно задълбочено неврологично изследване /CAT, PET/ веднага би показало липсата на челен мозъчен дял, но героите никога не ходят на невролог. За героя, както отбелязва Цветан Тодоров /"На предела"/ се говори само с патос и възторг, и чак доста по-късно езикът се успокоява и може да се появят елементи на рефлексия.

* на сн.: експерти обсъждат проблема с мигрантите

Няма коментари:

Публикуване на коментар