четвъртък, 11 август 2016 г.

Фрагм.-08-16

1. Жена пресича улицата с някаква въшка на каишка, даже не и пинчер. Облечена с яке на което пише "Again on the road". Е пак ли я изпъдихте бе, че и с кучето.
2. Ернст Неизвестни /руски скулптор и художник, почина тези дни/, преди още да емигрира в САЩ през 1976, си стоял в ателието и си правел нещата, които никой не експонирал и не купувал. Майка му дала съвет: "Ернст, направи поне един Ленин с каскет та да ти потръгне, а после пак си вай своите неща." "Маман, казал Ернст - нека Люда /сестра му/ поработи една-две седмици като проститутка на гарата, та да се видим с пари, а после, ще се изкъпе и пак ще си е същата срамежлива девойка".
3. Това кататимно /основно на емоция/ мислене на хората, ще ме довърши.  Например бежанците - какво ме интересува спонтанно ли тръгнаха, САЩ ли ги накара, Русия ли? Не е ли по-интересно, че вече са тук и нещо би могло да се направи конкретно за тях, а не да седиш и да казваш през две минути: "Ах, гаден САЩ!", "Ах, гадна Русия" и т.н? А тестирането за наркотици в училище? Аз не си и мечтая всички внезапно да станат шахматисти, но все пак, не е ли възможно да се мисли повече от един ход напред - два например? И като ти излязат положителни 30% от учениците и какво ще направим с тях? Ще им се подиграваме, ще им сложим табели, ще ги бием, ще ги разстреляме? Коя е следващата стъпка? Няма следваща, важното е да изпитаме кефа от бламирането.

*на сн.: фрагм. от скулптура на Неизвестни

Няма коментари:

Публикуване на коментар