1. През септември 1926-та, Хармс попада в трупата на "Експериментален театър "Радикс", където му предлагат да напише пиеса. "Радикс", според създателите му, е театър, ориентиран не към публиката, а към "преживяванията на самите актьори на чистото театрално действие". Хармс и Введенски създават пиесата "Майка ми е цялата в часовници". Това били само маркирани идеи, като се разчитало на импровизацията, липсвал край (авторите постоянно я дописвали, вкарвайки нови действащи лица без отношение към сюжета) и нямало конкретна тема. Пиесата трябвало да бъде "конгломерат от различни изкуства" и "монтаж от атракциони".
2. Текстът пишели Хармс и Введенски, след което цялата трупа го обсъждала и обогатявала. Ето например сюжетна линия: един от героите посетил родния си град и там, където и да отидел, постоянно срещал един и същи човек с червена брада. Накрая не издържал и го попитал:
- Дълго ли още ще ме преследвате?
- Той и говори! - възкликнал червенобрадият - използвам те за да не могат разни мошеници да притесняват честния данъчен инспектор.
Заболоцки предложил краснобрадият инспектор да се казва Гарфункел и да се появява на сцената непрекъснато с нова фамилия. После трябвало да бъде убит, след което да продължи да се появява вече покойник. Введенски предложил за Гарфункел да напишат отделна пиеса.
3. Понеже нямали зала, Хармс се обадил на Малевич (от когото се възхищавал, особено след като Малевич му подарил книгата си "Бог не е съборен" с посвещение: "Отивайте да спирате прогреса"), с молба да им предостави зала за репетиции. Малевич (тогава директор на Държавния институт по художествена култура), се срещнал с трупата и ги харесал, a и молбата изглеждала доста възбуждаща на вид. Тя представлявала колаж от две парчета плат - син и жълт, отрязана третинка банкнота от пет рубли, червен полукръг, покрит с черна и позлатена хартия и текст:
2. Текстът пишели Хармс и Введенски, след което цялата трупа го обсъждала и обогатявала. Ето например сюжетна линия: един от героите посетил родния си град и там, където и да отидел, постоянно срещал един и същи човек с червена брада. Накрая не издържал и го попитал:
- Дълго ли още ще ме преследвате?
- Той и говори! - възкликнал червенобрадият - използвам те за да не могат разни мошеници да притесняват честния данъчен инспектор.
Заболоцки предложил краснобрадият инспектор да се казва Гарфункел и да се появява на сцената непрекъснато с нова фамилия. После трябвало да бъде убит, след което да продължи да се появява вече покойник. Введенски предложил за Гарфункел да напишат отделна пиеса.
3. Понеже нямали зала, Хармс се обадил на Малевич (от когото се възхищавал, особено след като Малевич му подарил книгата си "Бог не е съборен" с посвещение: "Отивайте да спирате прогреса"), с молба да им предостави зала за репетиции. Малевич (тогава директор на Държавния институт по художествена култура), се срещнал с трупата и ги харесал, a и молбата изглеждала доста възбуждаща на вид. Тя представлявала колаж от две парчета плат - син и жълт, отрязана третинка банкнота от пет рубли, червен полукръг, покрит с черна и позлатена хартия и текст:
"Образувалата се
театрална трупа "Радикс",
експериментираща в областта на
извънемоционалното и безсюжетното изкуство,
поставяща си за цел създаване на произведения на
чистия театър, неподчинен на литературата - всички моменти
влизащи в композицията са равноценни, моли
да и се предостави помещение в
Бялата зала за
лабораторно-репетиционна
дейност".
4. Според достъпния мемоар, пиесата така и не била поставена, първо защото я нямало написана по общоприетия начин за да бъде представена на Художествен съвет и второ - защото в репетиционната станало много студено, а нямало пари за отопление и актьорите един по един изчезвали в петербургската мъгла и не се появявали повече.
* Ескиз към пиесата, рисунка на И. Бахтерев
Няма коментари:
Публикуване на коментар