1. Реших да си направя алпинеум, но разбрах, че вече се казва "геопластика" и веднага се разколебах. Много ми влияят думите. После видях на една доста невзрачна стена обява "хималаите" и отдолу телефони. О, казах си, (нали не гледам тв), очевидно са съобщили за отпадане на главните букви в бълправа (бълправ - български правопис, бългез - български език). Помислих си да звъня, но навреме се усетих, че става дума за "хамалите".
2. В сериалите няма нищо лошо - вече никой не чете романи, само ги пишат, а и "след 50 не чета съвременни автори" (Елиът). А сериалите - това са новите романи. Както казва Генис (разсъждавайки за аудиокнигите) - проблемът е в това, че писменото и устното слово се отличават едно от друго както мъжа от жената, тоест - толкова силно, че чак да се чудиш как могат да имат общи деца.
3. Оттук нататък, остава още съвсем малко до връщането на автора към неграмотния слепец Омир, рецитиращ истории в ритъма на прибоя. Историята е синусоидална. Това може и да е хубаво.
4. Мамардашвили: “Едно от преживяванията ми (заради които може би започнах да се занимавам с философия) беше усещането за съвършено неразбираемата, чак объркваща, слепота на хората за това, което е”. Кристално!
* сн.: Uros Abram
Няма коментари:
Публикуване на коментар