1."Не може да се обясни с какво дорийският храм в Пестум е по-красив от халба студена бира - споделя Моъм - ако не се прибегне до странични съображения, които нямат нищо общо с красотата. Красотата е като задънена улица. Тя прилича на планински връх - можеш да го достигнеш, но по-нататък път няма."
2. Естествено и аз съм се постарал да оформя вилата си като произведение на изкуството - на стените ми висят Писаро и две Монета, на двора имам фонтан с нежно изпъчен оригинал на Колбе. С други думи - вместо тържеството на жилавите треви и джанката-саморасляк до оградата, съм припознал тяхната естетическа симулация. И така във всичко - в планирането на външните пространства, в кулинарията, в отношенията. Даже в аскетизма на кухненската маса провиждам неслучайност - вляво нецке, по средата лаптоп, вдясно външна мишка. Наричам я “писалище”, не че нещо пиша там, а поради прекрасния омонимизъм с “влагалище”
3. Не, никакъв ескейпизъм не може да ми помогне в ситуацията на безсилно съзерцаване на причините, отместили орбитата на рутината ми. Може би само някакви контрастни методи - груба сила, звънтяща очевидност и др. Но откъде да ги взема?
4. Защото, ето - достигнал си баси възрастта, твърдението, че рецесивните алели влияят на фенотипа само когато генотипът е хомозиготен, отдавна вече не те вкарва в ступор и изведнъж: “Насилието се транслира надолу по властовата пирамида - от мъжете към жените и от жените към децата - смятат експерти.” Трудно се живее с това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар