1. Когато хората още пишеха нормални хартиени писма в пликове с марки, беше много приятно сутрин да минеш край кутиите, да си измъкнеш някое и да си почетеш на спокойствие. Понякога, в плен на сюжета можех да прекарам часове, реконструирайки съдби и отношения изплували от внезапно разтворената времева вагина. Процедирах така: ако нещо в текста ме натъжава, преписвах писмото, като махах тъжния сюжет и слагах нещо веселичко или дълбокомислен афоризъм. Ако текстът е високостилен - добавях нещо оптимистично на латински, (напр. “Alea iacta est”), ако не - изпростявах и аз (напр. “Щастието се хваща в три капана: съжалениe за миналото, неблагодарност към настоящето и тревогa за бъдещето.") След това пусках писмото обратно.
2. Сега писмата са само електронни и са адски безинтересни. Кой би написал сега мейл, в подобен стил: "Съблазнен от красотата на Вашите мисли при последния ни разговор, сядам пред прозореца отгдето проникват неясните ухания на пролетния сумрак за да Ви отговоря…”
3. Въпреки това, по стар навик, минавайки край кутиите сутрин, трескаво дръпвам няколко сметкофактури за м-тел или ток. При късмет дори намирам симулакър на писмо - в перверзен плик, със слюдено прозорче (т. нар. “хибридно конфиденциален стил”), през което чета, че привикват пенсионер в градинката зад Общината на разстрел за неплатено парно. Питате ли как се чувствам, докато този целулозен Прокруст прерязва срамната ми перлюстраторска страст? Просто вехна
* сн. Joe Valtierra
Няма коментари:
Публикуване на коментар