Маски, ласки, смърт и здраве

1. Огорчен съм, че никой не се сеща - каквото сам направиш за здравето си, това ще е. Можеш да го запазиш, можеш да го влошиш, можеш и да умреш, но всичко сам. Вероятно в страни с развито гражданско общество и социална система, държавата нещо прави за теб, но нека не се отвличаме в безплодно фантазиране

2. Има няколко относително твърди правила за намаляване на риска от заразяване с С19 (маска, сапун, дистанция) и всеки сам решава дали ще ги спазва или ще прави вълнуващи опити да компенсира страховете си като ги нарушава

3. Разбирам, колко е трудно да овладееш поведението си на заучена безпомощност. Възможностите за бягство от реалността, която знаем, е сурова, са множество - безплодно резоньорство ( “дъра-бъра”, бълг., “bla-bla-bla”, англ.), вирус-дисидентство, конспирология, недоволство, че не ти съобщават последната истина и тя да е непроменима, argumentum ad hominem (този е твърде плешив, за да го слушам) и т.н.

4. И така: никой никому не е длъжен по въпросите за собственото му здраве/живот/смърт. Никой на никого нищо не гарантира. Който непременно иска гаранция - да си купи тостер.

5. Сега се сетих още нещо - тия ужасни опити да ти ограничат правата и свободите. Не тъжете - ако се разболеете и умрете, права и свободи няма да ви трябват

* сн.: Jean Paul Goude