“Младите момичета не познават живота и вярват на въображението си и на думите. Стариците се страхуват от смъртта и умилени въздишат, слушайки разкази за рая. Само зрелите жени познават истинската ценност на това, което получават и което губят; те винаги и за всичко си имат свои причини, които могат да изглеждат странни, но които рядко можеш да наречеш наивни. Те гледат свободно и смелият им взор неприятно пронизва даже тогава, когато свеждат очи или премрежват поглед. И сякаш най-неприятното е да осъзнаваш, че те знаят повече, отколкото показват и че ви оценяват с необичайните си мерки, които са почти недостъпни за вас. Искреното любопитство, което излъчват, въпреки всичките им старания да го скрият, пази тяхната неприкосновеност, ако това влиза в плановете им. Пред тях ние не сме защитени от нищо. Те са сигурни в силата си, която не използват, държейки я подобно на сабя в ножница, но ръката им през цялото време почива на дръжката и; за тях, ние сме могъщи роби или презрени създания, гордеещи се напразно с безполезната си мощ. Тази безумна самоувереност е толкова убедителна, че прави впечатление даже тогава, когато я презираме. Човек го обзема страх, колкото и да не вярва в някакви мистични способности, в някакво омагьосване, в някакви сатанински тайни.” * сн.: Marjorie Salvaterra
Няма коментари:
Публикуване на коментар