понеделник, 2 април 2018 г.

Living Next Door to Alice

1. Винаги ми е било по-интересно кой и как стига до нещото, отколкото самото нещо. Например, какъв човек трябва да си, за да напишеш чудесното чудо “Алиса”. Ето.
2. Из писмо на Ч. Доджсън (Луис Карол) до сестричките Лидел: "Тук е такава страшна горещина, че аз съвсем отмалях и едва държа перото в ръка, но даже и да можех, все едно нямам мастило - то се изпари, образувайки черно облаче, което плуваше из стаята и така омаза стените и тавана, че не се виждаха; днес обаче, захладня и малко мастило във вид на черен скреж се оказа отново в мастилницата".
(от есето на Одън за стогодишнината на “Алиса”, 1962)
3. В “История с възли” (”A tangled tale”) Карол обяснява защо спрелият часовник е по-точен от изоставащия ("Алиса", разговорът за спрялото време в главата с чайното парти). Ето:
“Допускаме, че имам два часовника - единият е спрял, другият изостава с минута на денонощие. Кой ще предпочетете? "Естествено, изоставащият". Прекрасно! А сега, обърнете внимание: часовникът, изоставащ с минута, трябва да изостане с 12 часа или 720 минути, преди отново да покаже точното време, докато спрелият показва точно време всеки път, когато настъпи часът, на който са се заковали стрелките му, т.е. два пъти в денонощието.
Но каква полза, като не знаеш кога се случва това? Защо да не знаеш? Представете си, че часовникът е спрял точно в осем (сутрин или вечер - няма значение). Нима не е очевидно, че в осем сутринта и в осем вечерта той ще показва точното време? И така ще е всеки път, когато стане осем. Вие бихте могли да попитате: "А как ще разбера, че е станало осем сутринта (или вечерта)?" Търпение, читателю! Известно ви е, че когато стане осем, часовникът ви ще покаже точното време. Затова, не откъсвайте поглед от него и в момента, когато покаже точното време, вие ще можете уверено да кажете, че е станало осем часа (сутрин или вечер няма да уточняваме, защото предполагам, можете да различите утрото от вечерта)”
4. Още от “История с възли:
“Веднъж, нашата уважаема възпитателка каза на момичетата от младшите класове (те винаги са така ужасно шумни на масата!): “Колкото повече шумите, толкова по-малко конфитюр ще получите, vice versa”. Помислих си, че те не знаят какво е “vice versa” и реших да им обясня. Казах им: “Ако вие шумите безкрайно силно, няма да получите никакъв конфитюр. Ако пък съвсем не шумите, тогава ще получите безкрайно много конфитюр”, а нашата уважаема възпитателка сметна, че примерът ми е несполучлив. Много бих искала да разбера, защо - добави Клара, натъжено”

* Красивата шарена птица на снимката се нарича папуняк

Няма коментари:

Публикуване на коментар