4. Като се отдалечила, Дяволът и замрънкал в ухото:
- Не бих нарекъл това висш пилотаж, не. Е, ти му предизвика
лек шок, но му даде толкова пари, че той сега те възприема като изкуфяла,
богата старица.
- Дали да не млъкнеш поне за малко? - изсъскала дъртушата -
Запаси се с търпение и внимателно следи стъпките ми.
След това, тя разпитала в чайната къде е домът на търговеца
и скоро те се озовали пред една разкошна къща.
Старицата постояла, постояла, а после запяла дълга молитва – с отровни извивки и всякакви мелизми, а после почукала на
портата.
- Коя сте и какво искате?
- Велик е Аллах и нека Пророка му донесе сто и седемнайсет
хиляди мирни дни на този дом - изграчила бабката. - Аз съм една бедна жена,
дошла в града да навести сина си. Сега е време за специалната ми молитва, но не
мога да намеря тихо и достойно местенце за да си я промълвя.
5. „Тая сигурно е някаква ортодоксална откачалка. Талибанка?”,
помислила си жената на търговеца, но все пак пуснала вътре коварната богомолка,
въвеждайки я в просторна тиха зала.
- Добра жено, трябва ми само още нещо съвсем дребно -
молитвено килимче, върху което да се отдам на благочестивото си занимание. Жената
се огледала и като не намерила подходящо килимче наоколо, измъкнала мъжовото и
го подала, след което се оттеглила да не и пречи. Старицата уж се молела, но
след малко сложила копринения къс в килимчето, внимателно го навила на руло и
го върнала на домакинята с благодарности за добрината.
Като излязла навън, Дяволът учудено попитал старицата що за представление е изнесла, но получил
същият отговор както и преди.
6. Когато търговецът се прибрал вкъщи и взел молитвеното си
килимче да удари някой и друг намаз, оттам паднал същият този лекедосан и
прогорен къс коприна, който бил предназначен да еротизира до невъзможност
жената на някакъв богаташ. Гневният търгаш веднага изгонил невинната съпруга-страдалка
от къщи, не приемайки никакви доводи на резонд'етр или поне на комънсенс.
- Тук вече има малко повече професионализъм - доволно се
подсмихнал Лукавият.
7. Отвратителната интригантка проследила жената и видяла, че
тя се насочва право към дома на братовчед си, където се хвърлила плачеща на
леглото, без никакви обяснения.
Следващата сутрин, бабичката прекарала с внука си, който се
оказал пъпчив, похотлив малоазиатец, човек без качества, с ужасна ценностна система.
- Ела, момчето ми, да те запозная с една самотна красавица,
която се нуждае от утеха.
И тя отвела внук си при страдащата съпруга и използвайки, че
е в стрес, направила така, че двамата да останат насаме в една от стаите. Те
седели и се гледали без да помръднат – изглежда били хипнотизирани.
8. Сега пък, дъртата вещерка отърчала при търговеца. Само
като я зърнал, той започнал да стене и да се бие с юмрук по гърдите.
- О нещастен аз! Какво е това коварство, с което ме вкара в тази
недостойна и печална история! Какъв е този твой ужасен внук, притежаващ такива
умения или инструменти за развращаване на достойни съпруги? Дали да не отида да
се удавя!
И още доста в този дух. Бабата изчакала депресивния търговец
поне малко да се успокои и казала:
- О Султане на всички търговски работници и консултанти! О
повелителю на мерчандайзърите! Не разбирам съвсем смисъла на гневните ти речи.
Аз дойдох само за да те помоля да ми върнеш онази коприна, която купих от теб и
която забравих у вас.
Дявола едва сдържал кикота си.
- Какво? Искаш да кажеш, че коприната не е била за жена ми!?
- Ее, what the f…., как можа да си го помислиш!
Просто влязох у вас да се помоля на спокойствие и си забравих покупката там.
Има прод. Stay tuned!
Няма коментари:
Публикуване на коментар