неделя, 3 юни 2012 г.

Източна приказка с прод. /2/


4. Като се отдалечила, Дяволът и замрънкал в ухото:
- Не бих нарекъл това висш пилотаж, не. Е, ти му предизвика лек шок, но му даде толкова пари, че той сега те възприема като изкуфяла, богата старица.
- Дали да не млъкнеш поне за малко? - изсъскала дъртушата - Запаси се с търпение и внимателно следи стъпките ми.
След това, тя разпитала в чайната къде е домът на търговеца и скоро те се озовали пред една разкошна къща.
Старицата постояла, постояла, а после запяла дълга молитва – с отровни извивки и всякакви мелизми, а после почукала на портата.
- Коя сте и какво искате?
- Велик е Аллах и нека Пророка му донесе сто и седемнайсет хиляди мирни дни на този дом - изграчила бабката. - Аз съм една бедна жена, дошла в града да навести сина си. Сега е време за специалната ми молитва, но не мога да намеря тихо и достойно местенце за да си я промълвя.
5. „Тая сигурно е някаква ортодоксална откачалка. Талибанка?”, помислила си жената на търговеца, но все пак пуснала вътре коварната богомолка, въвеждайки я в просторна тиха зала.
- Добра жено, трябва ми само още нещо съвсем дребно - молитвено килимче, върху което да се отдам на благочестивото си занимание. Жената се огледала и като не намерила подходящо килимче наоколо, измъкнала мъжовото и го подала, след което се оттеглила да не и пречи. Старицата уж се молела, но след малко сложила копринения къс в килимчето, внимателно го навила на руло и го върнала на домакинята с благодарности за добрината.
Като излязла навън, Дяволът учудено попитал старицата  що за представление е изнесла, но получил същият отговор както и преди.
6. Когато търговецът се прибрал вкъщи и взел молитвеното си килимче да удари някой и друг намаз, оттам паднал същият този лекедосан и прогорен къс коприна, който бил предназначен да еротизира до невъзможност жената на някакъв богаташ. Гневният търгаш веднага изгонил невинната съпруга-страдалка от къщи, не приемайки никакви доводи на резонд'етр или поне на комънсенс.
- Тук вече има малко повече професионализъм - доволно се подсмихнал Лукавият.
7. Отвратителната интригантка проследила жената и видяла, че тя се насочва право към дома на братовчед си, където се хвърлила плачеща на леглото, без никакви обяснения.
Следващата сутрин, бабичката прекарала с внука си, който се оказал пъпчив, похотлив малоазиатец, човек без качества, с ужасна ценностна система.
- Ела, момчето ми, да те запозная с една самотна красавица, която се нуждае от утеха.
И тя отвела внук си при страдащата съпруга и използвайки, че е в стрес, направила така, че двамата да останат насаме в една от стаите. Те седели и се гледали без да помръднат – изглежда били хипнотизирани.
8. Сега пък, дъртата вещерка отърчала при търговеца. Само като я зърнал, той започнал да стене и да се бие с юмрук по гърдите.
- О нещастен аз! Какво е това коварство, с което ме вкара в тази недостойна и печална история! Какъв е този твой ужасен внук, притежаващ такива умения или инструменти за развращаване на достойни съпруги? Дали да не отида да се удавя!
И още доста в този дух. Бабата изчакала депресивния търговец поне малко да се успокои и казала:
- О Султане на всички търговски работници и консултанти! О повелителю на мерчандайзърите! Не разбирам съвсем смисъла на гневните ти речи. Аз дойдох само за да те помоля да ми върнеш онази коприна, която купих от теб и която забравих у вас.
Дявола едва сдържал кикота си.
- Какво? Искаш да кажеш, че коприната не е била за жена ми!?
- Ее, what the f…., как можа да си го помислиш! Просто влязох у вас да се помоля на спокойствие и си забравих покупката там.

Има прод. Stay tuned!

Няма коментари:

Публикуване на коментар