четвъртък, 23 май 2013 г.

Адът и другите

1. Като бяха по-малки, дъщерите ми спокойно и сериозно изслушваха мъдрите ми изказвания и това несъмнено ме радваше. В един следващ период, пак ме изслушваха, но вече излъчваха известна нервност и един поглед, означаващ, че идеите ми веднага потъват някъде, а отгоре си остават собствените им, не толкова мъдри концепции. Това беше знак да съкратя сказките и да им подавам текста някак по-дяснохемисферно /тогава четях много Бейтсън/, каквото и да означава това.
2. Веднъж, не помня в кой момент, обясних на Доротея, че е по-добре да не пораства, защото в живота на възрастните няма нищо, practically speaking, привлекателно. Не ми повярва. После и се наложи да отиде до поликлиниката за някакво медицинско. 
- Тате, казва ми като се върна - видях ада!
О, мисля си, мен ли точно ще учудиш - вече трийсет и колко години участвам в строежа му. 
3. Предположих, че е чакала пред някой кабинет два до пет часа, интоксикирала се е от бабичките в коридора, после гневна сестра е споделила мисли за системата и собствената си непричастност към нея, етц. Не точно.
Видяла някакъв дядо, който излизал от поликлиниката обут в сини найлонови калцуни.
- О, забравили сте да си свалите тези неща от обувките - казала услужливо тя.
Старчокът се изкикотил демонично:
- Не, казал той - не съм забравил.
4. Е да, това е адът, съгласен съм.

* на сн.: Фея и Цезарин

Няма коментари:

Публикуване на коментар