четвъртък, 31 януари 2013 г.

Бояна и гендерното и любопитство


1. Дъщеря ми Бояна, като беше малка, предизвикваше тревожни размисли в семейството с увлечението си по някои чисто мъжки атрибути - прашки, пистолети, коли. Политиката ми на минимална намеса, позволи на детето да си организира нелоша колекция от прашки. Имаше си любима - бойна, както и няколко по-малки, бих казал - сувенирни.
2. Баба и Доротея, загрижена за гендерния идентитет на момичето, криеше прашките, слагайки ги нависоко, а на нивото на очите и разпръскваше небрежно кукли, сюрреалистични бебенца с ванички и други, по-подходящи играчки. Невинното дете обикновено успяваше с лъвски скок да си набави част от арсенала, след което предпочиташе да се качи на кварталното дърво, заедно с приятелката си Слава и отвисоко да наблюдават живота на местните. Обикновено оттам я сваляхме за обяд и други тихи занимания, предназначени за възпитани деца.
3. След прашките, за най-смислен подарък, Бояна считаше пистолетите. Притежаваше различни модели - големи, реалистични патлаци без възможност да поразиш врага - само за престиж и по-малки, стрелящи с пластмасови топчета. Очевидно е, че последните се ценяха най-високо. Нямам ясен спомен дали се е включвала в групите на кварталните стрелци или е била самотен килър, но като знам, че не се бои от разнообразието, сигурно е членувала във всички подобни структури.
4. Разбира се, голямата и мечта беше радиоуправляема кола, но преди масовизацията на китайските играчки, това беше непосилен разход за младо семейство. За старо - също. Все пак, в един момент инвестирахме в автомобилното играчкостроене и Бояна получи голям китайски червен автомобил с кабел и пулт. Тъй като вкъщи винаги е имало дребни кучешки породи, лесно свикнахме да прескачаме и неживия екземпляр, виещ и светещ под краката ни.
5. Доколкото влечението и към колите се задържа, тайно си мечтаех тя да стане автомонтьорка и да ми оправя Ладата, замествайки баща ми, чиято специалност "корабна механика" все пак го беше отдалечила от стандартните двигатели с вътрешно горене. Той обикновено поправяше мотора, но попътно разваляше нещо друго, по-дребно. Така, някои по-фини функции на колата /чистачки, габаритни светлини/ постепенно отпадаха, за сметка на главната - весели дискомфортни експедиции към неизвестното.
6. Е добре де, Бояна избра по-оригинален път към автомобилите - да им се любува и да ги кара. Мисля, че това е мъдро решение.

* на сн.: 1993 г. Бояна с баща си, спокойно обсъждат гендерни въпроси.

1 коментар:

  1. Любима история на деня! :) Направо топличко и хубаво ми стана...

    ОтговорИзтриване