сряда, 17 ноември 2010 г.

Напускат джаза

Винаги когато съм на джаз концерт, наблюдавам следното: някъде 15-20 минути след началото, някакви хора стават и си тръгват. Това не мога да си го обясня. Предположенията ми:
А. Това са хора, които са си мислели, че отиват на концерт на Григ, на рояла - Веско Стамболов. Още в самото начало са се почувствали леко боднати от атмосферата. Вместо костюмирани мъже със значителни физиономии, пушещи във фоайето и скръбни жени с рокли-гол гръб, виждат несериозни пичове с опашки и техните руси девойки-красоти, които весело подскачат около тях.
Още от първите тактове, когнитивният дисонанс нараства. Първо, Григ не е писал за саксофон, баскитара и маримба, второ не е ясно защо творчеството му трябва да предизвиква такива крясъци и възторг. Все пак, изчакват малко за да видят няма ли някой да излезе на сцената и да съобщи: "Скъпа публико, станала е малка грешка. Сега тези хора-афроамериканци ще си отидат и ще дойде г-н Стамболов с програмата си. Още един път се извиняваме, негрите са утре, те са се объркали нещо".
След като това не се случва, тези хора възмутени си тръгват.
Б. На някакви хора от публиката, неприятен женски глас им е съобщил по телефона, че преди 18 години, след романтична ямболска вечер с камериерката на хотела, в който са били командировани, се е родил чудесен нов живот. Сега момчето е на 19 и си иска издръжката за периода накуп, в кеш. Т.е., не иска акции, заменки, фючърсни книжа, а банкноти. Ясно е, че такъв човек веднага ще скочи от мястото си и ще полети нанякъде, независимо от жанра /джаз ли, кино ли, ще хукне веднага!/.
Ц. Това са хора, които искат незабавно да посетят тоалетната. Да, но после защо не се връщат, аз нали следя?
Д. А има едни, дето пък заспиват. Роси например, съм я виждал заспала на Стенли Кларк, точно когато дъни най-суровия си фънк! Ънбиливъбъл.

Ето такива наблюдения и мисли обикновено ми пречат да гледам и слушам спокойно концерта си.

* на снимката: Бояна спи под ръката ми, но не на концерт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар