сряда, 19 октомври 2016 г.

Сантиментално пътешествие

1. Да си турист с група беше кошмар. Забележиш нещо адски интересно, толкова интересно, че чак не можеш да повярваш, че никой друг не го вижда и не спира стъписан, и искаш да го разгледаш, но групата те гледа тунелно и като цунами се е насочила към друг обект, примерно, сополът на Крали Марко от 6 век до Христа, и нищо не може да я спре. А знам, че никога повече няма да мина точно оттук и няма да го открия нещото, дори специално да дойда, абе съдбоносно е, чувствам го!
2. Веднъж в Атина с групари си порехме към Акропола /естествено/, а по пътя - страхотно музейче със стари самолети и никой не искаше да поспрем за десет минути да я видим тази хава. Тогава още ме беше страх да се губя в голям град, стиснах зъби и продължихме.
3. Сега вече знам - отиваш си където ти е кеф, спиш където ти е кеф и като изгрее слънце или нещо друго, си разглеждаш на спокойствие и без бързане. Поради тази причина, къде ли не съм спал /на камък или в колата/, чакайки изгрева и Музата за разглеждане. Както всеки знае, има две главни музи - За пътуване и За разглеждане и няколко аксесорни, /поезия, музика и др./.
4. Веднъж, като се мотаех край оградата на Атон, преценявайки по-натат. си стратегия, а вече се стъмваше, реших да отида до остров Амулиани, наблизо. Бях чувал хубави неща за него - гигантски месоядни растения, добронамерени хищни гризачи, етц. Покарах в тъмницата и кацнах на пристанището точно срещу острова. Бяхме само аз, две слаби улични лампи и един ферибот - силует на огромен динозавър, извлечен на пясъка. После видях и двама рибари в тръбна мебел на кея. Прекарах нощта досущ като пристанищна проститутка - малко сън, малко съзерцание на звездите, в ролята им на категоричен императив. Наблизо имаше кръчма, в която осъществяваха потлач - цяла нощ не спряха да се веселят яко и да чупят някакви стъклени обеми.
Следва продължение.

* на сн.: порт Трипити, срещу острова, тук се спи

Няма коментари:

Публикуване на коментар