неделя, 24 юни 2018 г.

Шостакович, комсомол, Джойс, Набоков

0. Като повечето нормални хора, ударих два джина и тръгнаха тъжните текстове
1. С един колега тия дни псувахме социализма и той ми разказваше как Шостакович след статията "Сумбур вместо музыки" (1936 г.) като вървял по улицата, всички познати минавали от другата страна от страх да не ги заговори, че ще вземат да ги арестуват после. Чудеше се как може така. Аз не се чудя изобщо - като ме изключиха от комсомола в казармата, изведнъж всички наоколо странно охладняха към мен и това едва ли е било от страх да не ги арестуват или разстрелят, нещо друго е било. Какво е било бе, конници на Армагедона, какво е било чувството? Изключение направиха трима - те както си се държаха нормално, така си останаха и после. Професионално, после станаха съответно - лекар, историк и още лекар. Тогава изчислих съотношението "внезапно видиотили се" към "запазили нормалност" - беше прибл. 80 и 20 на всеки сто. Виждам го и досега, оказа се социална константа.
2. Заглавието "Сумбур вместо музыки" няма да го преведа. Омръзна ми да превеждам. Който трябва е научил руски навремето, който не трябва - не е, нека пропусне този културен пласт. Ще знае какво е казал Джойс за писането ("журналистите пишат за необикновеното, писателите за баналното"), но няма да знае какво е допълнил Набоков ("...но пишат така, че баналното става необикновено, сякаш гледаме света провряли глава между краката си, желателно на плажа")

* фото: Dara Scully

Няма коментари:

Публикуване на коментар