сряда, 20 юни 2012 г.

Фрагментации от юни


1. Подслушах малко старци по пейките за какво си говорят. За някакъв прозорец, който бил отворен, всички видели, че е отворен и после някакъв човек го затворил и започна едно мъчително уточняване кой е този човек. Колко жалко, хората станали на 80 години и мислите им, вместо да са леки и обхватни, като есенен полъх, те се натрошили, удребнили, кълват си ги на мънички застойни фрагменти, като трънчета под кожата и няма кой да им ги махне и те циклят и циклят. Абе хора, времето ви изтича, напрегнете се, кажете нещо важно, дайте финалните, най-добрите си инсайти. Вместо това - "днес е горещо, водата е мокра, млякото е по 80 стотинки". Цял живот без фантазия.
2. Д. Хармс: "Мнението ми за пътешествията е кратко: като пътешестваш, не отивай твърде далеч, защото може да видиш такива неща, че после не можеш да ги забравиш. А когато нещо се загнезди в паметта ти, отначало ти става лошо, а после ти става невъзможно да поддържаш бодър дух". Напомня ми Платонов.
3. Един човек в Трън си купува вестници - "Шоу" и "Труд".
Продавачът:
- Ето ти трудът, ето ти шоуът.
Прекрасно е, не се бях сещал.
4. Фуко, разцепва, както обикновено:
"Човешкото тяло е вкарано в една машина на властта, която го дълбае, разчленява и съчленява отново. Една "политическа анатомия", която е същевременно и "механика на властта", е в процес на зараждане; тя определя как могат да бъдат владени телата на другите, не само за да правят това, което желаем, но и за да действат така, както искаме, с техники и с бързината и ефективността, която им определяме. По този начин дисциплината произвежда подчинени и обучени тела, тела "покорни".
стр.147-148, "Надзор и наказание"

* на сн.: Посред бял ден

Няма коментари:

Публикуване на коментар