вторник, 16 януари 2018 г.

Четенето

1. Сигурно ви се е случвало - иска ти се да препрочетеш някоя книга и едновременно с това те е страх, че ще се разочароваш. Защото, когато си я чел е била толкова важна за теб, така те е впечатлила, така ти е повлияла, а сега си друг и всичко е толкова различно. И точно така става, ако дръзнеш.
2. Австралийска писателка преподава литература на бъдещи учители-първокурсници и ги кара да напишат какво обичат да четат. Очертават се следните групи:
- в първата, съвсем малобройна и основно женска група, са чели класици от 19 век - сестрите Бронте, Джейн Остин, Елиът, Дикенс
- втората, също малка, изцяло мъжка група са чели научна фантастика от 20-ти век /Азимов и т.н./ и понякога битниците /Керуак, Буковски, Бъроуз/
- третата и най-мощна група, са чели "Гладни игри", "Загадъчното нощно убийство на куче", "Момчето в раираната пижама" /това са неизвестни за мен шедьоври, затова ги давам в оригинал - The Hunger Games, The Curious Incident of the Dog in the Night-time, The Boy in the Striped Pyjama/, романите за Хари Потър и много автобиографии - на спортисти /мъжете/ и на жени, отвлечени и държани затворени с години от похитителя /жените/
- последната, също много голяма група "четат" Фейсбук и понякога мъжко/женско списание.
"Никой от студентите не чете нищо от австралийски автори" - възмущава се преподавателката.

* сн.: Yasuhiro Ishimoto, Чикаго, 1950

2 коментара:

  1. От някое време си мисля, че искам да ти посоча една книга, а вероятно просто автора й. Ама не дръзвах. Е, ти си си виновен, че написа това за четенето. Виж, ако вече не си, Бруно Шулц, "Канелените магазини". Издавана е някога, заедно със "Санаториум "Клепсидра", тогава съм го изпуснала. Иначе, ясно, полски евреин. Много ми лепна.

    ОтговорИзтриване