понеделник, 24 декември 2012 г.

Боклукът и теорията на игрите



1. Една от най-честите социални игри у нас е следната: събират се заинтересовани хора и се договарят да спазват някакво правило. Спазването му изисква значителен ресурс и е неизгодно /икономически и психологически/, но е прекрасно от гледна точка на бъдещето, напр. - внуците ни ще дишат по-чист въздух, ще са по-здрави, ще могат да ходят по тротоара, а не по покривите на колите - все такива, дребни радости.
2. След това, едната от страните интуитивно долавя, че много по-изгодно за нея, е тайно да наруши правилото, при условие, че другите го спазват. Глаголът е "прецаквам", местоимението е "ги". Това е тя, описаната в Теорията на игрите дилема на затворника /prisoner's dilemma/. 
3. Класическата игра е следната:
Полицията арестува двама извършили престъпление - А и В и ги слага в отделни килии, без възможност да общуват. Следователят предлага на всеки /тет-а-тет/ следната сделка: да си признае/, т.е. да натопи другия/ или да мълчи. Освен това:
Ако А признае, а В мълчи - А си отива вкъщи, а В получава десет години затвор и обратно - ако А мълчи, а В признае - В си отива, А получава десятка.
Ако и двамата си признаят - получават по 5 години затвор. 
Ако и двамата мълчат, тъй като полицията няма сериозни доказателства, ще получат максимум по 6 месеца затвор.
Никой от двамата не знае какво е избрал другият, докато не обяват окончателното решение.
4. Разсъждавайки логично /и както показва практиката/ и двамата решават, че няма да рискуват, осланяйки се на високия морал на колегата си и ще си признаят /т.е. ще натопят партньора си/, независимо от неговото решение. Така всеки си получава петарката. 
Парадоксът е, че ако и двамата си мълчаха, всеки щеше да получи по 6 месеца и като се срещнат после в кръчмата да си казват: "Добър вечер, приятелю млад".
5. Да видим как е у нас. Пример - разделното събиране на боклук. Уговорката е, да си построим рециклиращ/и завод/и, да получим красиви шарени контейнери и хората да се радват, че живеят като в Швеция. "Оо, ще ги прецакаме!" - казват си институциите - самобитността ни изисква да сме сред боклука - я вижте пред блока. Дайте контейнерите - денем ще симулираме сортиране, а нощем, боклукчии-зомбита ще смесват всичко и ще го изхвърлят както досега, в някой краен квартал. Речено - сторено. Изгода първа - рециклирането е скъпо, архипелага от бунища е традиционен, а ние уважаваме традицията. Изгода втора - парите за завод могат да се пренасочат - някой ще си купи малки, красиви неща: за него си - джип, за жената - Сваровски /стъкла маркетирани като диаманти/, на децата - кълбенце с дядо Коледа вътре, като го разтърсиш - уж вали сняг. Изгода трета - ще ни се струва, че сме европейци, абе досущ като възрастните ще сме. Много боклук наоколо?  - Швеция, там няма. Иди и виж.
6. Други приложения на дилемата тук: от Правилника за движението на МПС до правилата приети от ЕС. Социални транзакции: локализации, референдуми, "да се борим за правата си", "ние сме по-различни", етц.

* на сн.: ограда в естествената си красота

1 коментар:

  1. Много прецизно си го описал този парадокс; тенденцията съществува във всички среди на Българската действителност. Когато работех в полицията, имах колеги, които хем правеха разни далаверки по време на работа, хем се пукаха от гордост, че са служители на закона на маса по разни банкети.

    ОтговорИзтриване