събота, 16 юни 2012 г.

Още две метафори за мозъка


1. Като лежиш на канапето и гледаш тъпо в тавана, мозъкът ти работи едва-едва, а ако седнеш да решиш теоремата на Ферма, заработва като бесен. 
Как пък не. На снимката виждаме мозък в пик на активност във всички дялове /ЯМР/. Човекът явно мисли, пише, изчислява, ре/цитира Буковски, пее джаз стандарт и не знам какво още едновременно. Съответно - мозъкът бачка като доменна пещ.
Ако трябва да сме честни - на снимката е показан мозък на човек, надрусан с кокаин. Което си е занимание самотно, интелектуално, etc. Изънт ит?
Мисля си, че мозъкът работи във всеки един момент както си реши - ту е на нула, ту ускорява до 100 като Месершмит. Така че, е тъпо да кажеш - е с'а работи със 120 защото човекът чете Витгенщайн, опаа - с'а спря - човекът отиде да пикае. Не, не и не.
2. Brain fitness. Ако някой е водил интелектуален стил на живот, не го заплашва Алцхаймер /или друг вид слабоумие/. И да има такъв ефект, той не е линеен. И както навсякъде, всичко е до метафората. Ако си представим мозъка като харддиск - да, колкото повече е запълнен, толкова по-бавно ще се трият файловете. Но той не е харддиск. Не е и Джомолунгма - колкото по-високо си се качил, толкова по-дълго ще слизаш. Алцхаймерът или идва или не идва и толкоз. Учене наизуст, физическа активност, диета - пуркоа па? Но при мозъчна дегенерация, каква изуст, каква активност, каква диета? По-малко алуминий, повече салвия и канела? Хахааа, може.

Няма коментари:

Публикуване на коментар