1. Гледам анонсите за иначе хубави събития в Интернет и защо винаги има поне една правописна грешка, ако успеете да прескочите заглавието - в текста със сигурност ще я откриете. Не говоря за стилистичните ташаци, там ми е весело и знам, че няма надежда, за буквичките говоря. Представям си даже как става - шефът на екипа пита: "Има ли алитерати сред вас, щото трябва да се напише един анонс?" и някой вдига ръка ("Да, аз съм, дайте да я напиша"), и готово.
2. Сред историите, които си записвах бидейки специализант в Корсаковската клиника в Москва, имам една по темата.
В една Психиатрия си живеел безобиден и тих пациент, който преди болестта си, работел като коректор в някакво издателство. Той бил на свободен режим, помагал на персонала, имал достъп и до ординаторската, т.е. приемали го почти като сътрудник. Най-обичал да проверява документацията и да поправя граматическите грешки, които намирал в достатъчни количества. Една сутрин, като дошли на работа, психиатрите открили, че пациентът бил изчезнал, както били изчезнали и всички Истории на заболяването на пациентите. След обичайната суматоха и изръшкване на шкафове и гардероби, подозренията се насочили към споменатия коректор. И наистина, екипът изпратен на адреса, открил човека там - той бил подредил внимателно цялата документация и с червен молив в ръка, презрително ръмжейки, зачерквал в Историите безобразията, допуснати от лекарите. Естествено е, че най-добре се работи на спокойствие, от къщи
3. Имам още такива истории, но те са твърде големи за форма́та на този блог и ще си останат за мен
* сн.: Steve McCurry
Няма коментари:
Публикуване на коментар