четвъртък, 24 юли 2014 г.

Били лъжеца

1. - Всъщност, вие психиатрите ни лъжете - ми каза един колега - пак лекар, но не психиатър. Тъкмо влизах сутринта в болницата и немалко се стъписах. Този пък, каква муха го е ухапала рано-рано? Да не е закусвал филия и чаша серум на истината? Разбира се, че ги лъжем и то за куп неща, но понеже го правим на едро и с консенсус, много рядко е някой да посмее да ни разкрие и така нагло да ни го съобщи. Обикновено им е достатъчно да чуят народния психиатър или антрополог, да изпаднат в лек транс и за известно време да се успокоят. "Къде съм се издал?", "Кога?", "Защо не съм внимавал?", помислих трескаво.
2. Или съм написал някакъв гонзо-текст някъде и той го е прочел? Вътрешно се подготвих за отпор и евентуално отмъщение /"...ами защото, ако кажем истината, тя е толкова непоносима, че ще експлодирате - което е рядкост или няма да я чуете - което се случва непрекъснато..."/, но той продължи: "Лъжете ни, че има нормални хора, а отлично знаете, че няма такива."
3. Олекна ми. Пуснах стандартната говорилня: "амиии напоследък нормата се разшири... толерантността на обществото... правата на болния... нормоцентричният модел... серотониновата хипотеза... потокът по Чиксентмихали..." Щях и още да го омайвам, защото е интелигентен мъж, но отивахме на работа и се разделихме принудено.
4. По-спокойно ми стана. Нещо е напипал явно, но основните неща си остават скрити. Ами да вика там - "Оставка", "Приставка", "Наставка", според конкретния случай, но ако обича, да не ме закача излишно.

* на сн.: 1960, Лос Анжелис. Дегизирани мъже - полицаи, работещи под прикритие

Няма коментари:

Публикуване на коментар