вторник, 16 ноември 2010 г.

Вход и изход

1. Когато тия дни умря алкохоликът на входа, аз много се зарадвах. Толкова неща няма да се случват вече:
да пикае в асансьора, да пикае пред асансьора, да разбива входната врата, защото с алкохолната си моторика не може да улучи ни една ключалка в този крехък свят, да спи на стълбите, да води приятелчета на гости /"да адва френдове", както би се изразила Доротея/, спектърът му беше сравнително богат.
2. Промени се и социалният профил на входа, изчезна една важна роля. Почти всеки вход в блока ни си има алкохолик. Умират сравнително млади, но някои са поразително издържливи, въпреки говната, които пият.
3. И все пак, не трябва да съм лош към тях, защото нали и те имат някакво значение за света. Например: увеличават ентропията в квартала, медиират общуването ни с извънземните, учат ни да сме добри към по-слабите и някакви други плюсове, за които в момента не се сещам.
4. Интересно, аз като умра дали някой ще се зарадва толкова, колкото аз в този случай?


* на снимката: така си представям изходът към другия свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар