петък, 4 януари 2013 г.

Хистърито ми


1. Внезапно си спомних, че преди около година, си бях изтеглил и гледах норвежки филм, от онези, които едва ги изтрайваш и адски ти харесват едновременно. Интересно усещане е - струва ти се, че в него има нещо важно, заради което не бива да го зарязваш по средата и с мааалко насилие го доглеждаш.
2. И като си спомних за него, силно ми се прииска да го гледам пак. Не помнех заглавието, не помнех и сюжета, в главата ми бяха останали само цветни петна, чувството на мрачно привличане и откъслечни сцени. Датирах го към 90-те, но може и да беше по-стар. Как да го изчисля и да го изтегля отново? Имаше много сняг, студ и дискомфорт, някакъв човек караше парен локомотив из снежната пустош, после спря на някаква гара или станция, влезе в едно помещение с горяща печка, вътре - паноптикум от фрикове, диалог почти никакъв, може би имаше и някаква жена. Абе артхаус, както си му е редът - крив, та дрънка.
3. Започнах издирването. Пиша в Гугъл "Норвегия, филм, сняг, влак". По разбираеми причини опитвам на руски и английски. Излизат ред заглавия на филми, повечето рекламни и туристически. Появява се и един руски торент, със списък на поне сто норвежки филма. Заглавията не ми говорят нищо, но едно от тях -  "Машинистът" изглежда подозрително. Изтеглям, гледам. Не е това. Интересен и странен, но не е това.
4. Започвам да се съмнявам: дали не е бил финландски? Там Аки, Каки, Аурисмаки и т.н.? Не знам. Дъщеря ми предполага, че съм сънувал. Твърде е възможно - усещането е като за сън, но не един хубав филм оставя след себе си усещане, че си сънувал. После ме съветва да видя в IMDВ. Там излизат около 80 заглавия, повечето на норвежки. Преглеждам ги, но като стигам до "Frimerket og fyret", се отказвам.
5. Добре де, сигурно така и трябва, мисля си. Веднъж си го гледал, стига ти толкова. Нека ти остане като блян. Така е подреден светът. И все пак, ако някой се сети за такъв филм нека ми съобщи незабавно.

* на сн.: усещане за филм

1 коментар:

  1. Филмът е "Стрелочникът" /The Pointsman/, холандски, на Йос Стелинг, 1982 г.

    ОтговорИзтриване