Детски истории

1. Понеже обичам да събирам детски истории от 2 до 5, ето една нова:

Момичето е на 3, умно и злоядо. Сутрин, на детска градина казвало, че е закусило вкъщи и не е необходимо да яде отново. Това обаче не било истина и скоро измамата се разкрила. Родителите - двама млади отворковци, обладани от възпитателните принципи на сем. Адамс и чужди на хуманистичната традиция, дошла ни от френските преводи, му казали на момичето откровено, че ще му отрежат ръчичките, ако не яде. Детето спешно прояло.

2. В първия момент малко ми се изкълчи ухото, но после, като се замислих - ами и аз някога използвах подобни тези при моите момичета. И какво - сега са си бързи, смели и сръчни, както всички останали. Значи може.

на снимката: Бояна и Доротея - големи позьорки

Забраните

1. Руснаците пак ме довършиха с решението си да забранят хазарта /от 1 юли 2009/. Толкова слепи петна на национално ниво и толкова дълбоки инсайти на индивидуално, просто съм възхитен. Това е все едно да забраниш автомобилните задръствания или снега през зимата. По-интересни са ми начините, по които забраната се избягва.

2. Като начало, се появиха т.нар. лотарийни клубове, с модифицирани игрални автомати, които не приемат пари, а фишове на различна стойност, купуваш ги на входа. Това беше вратичка в закона, защото лотариите са разрешени.

После - интернет кафетата задължително получиха достъп до онлайн-казина /сървърът е на офшорна територия/

После - джънкет /junket/-туризъм - туристически фирми организират 3 до 7 дневни "екскурзии" в Монте Карло или друго подобно място и туристите залагат и разглеждат забележителности. Групите се формираха от база-данните на посетителите в бившите казина.

После - нелегални казина - влизането е само след препоръка от двама члена, с парола и т.н.

3. Малко след обнародването на този закон, забраниха и спортния покер /олимпийски спорт!/, но разрешиха букмейкърството на хиподрумите. Междувременно, властта се луташе да дефинира какво е "хазартна игра", защото доминото, което играят байчовците във всеки втори московски двор, също може да се играе вързано, както и всичко на този свят. Абе големи смешки, честно.

4. Апропо, бях свидетел на Горбачовската забрана /по-скоро редукция/ на продажбата на алкохол през 1985 г. В Москва, пияниците по улиците значително се увеличиха, по няколко причини, най-симпатичната от които беше, че започнаха да пият много сурогати.

5. Винаги е много вълнуващо да наблюдаваш хората, когато някой тъпанар се опита да забрани определен сегмент от екзистенцията им.

на снимката: прилича на "Тука има - тука нема", но всъщност е композиция, наречена "Масово погребение на Барбита". Снимах я миналата година в един московски музей за авангардно изкуство /"Винзавод"/.

Джармуш

1. Снощи гледах последния на Джим Джармуш - "The Limits of control". Какво се иска: да кажа защо ми е харесал? Не знам. Или по стар соц. обичай да се запитам, какво е искал да каже авторът? Нищо не е искал да каже. Или може би е искал да каже: гледай филма, тъпанар! Асоциирай свободно, не ми се правИ. Каквото почувстваш си е за теб.

2. Затова си и мълча.

Стил лъв ю

1. Абе какво е стил? Натрапливо копиране на шаблони? Нямам идея.

2. Един клип на Никола Конте, приличащ на филм на Пазолини. Фини до хомосексуалност мъже; жени, след които забравяш какво си закусил /а не си закусвал!/.

3. Както се казваше в един чиклит /"Яж, моли се, дъра-бъра"/за италианците:

"...те толерират некомпетентни генерали, президенти, тирани, бюрократи и журналисти, но никога няма да търпят некомпетентни оперни певци, диригенти, куртизанки, актьори, режисьори, готвачи, шивачи. В свят изпълнен с нещастия и мошеничества, понякога можеш да се довериш само на красотата."

Когнитивният дисонанс

1. Една позната била на ресторант и като си тръгвала, облякла чуждо палто. Пак черно, но чуждо. Някъде след две пресечки видяла, че палтото и е с капси. "Ама че тъпо", казала си, "отиваш на ресторант и ти слагат капси на палтото"? Разтревожена, тя си бръкнала в джобовете да види там ли са и ключовете. Обичайното движение не и свършило работа - джобовете били по-плитки и разположени по друг начин. "Смяната на джобовете е доста по трудоемко и е трудно да се извърши в условията на ресторант", помислила си тя. Ключовете наистина намерила, но и те доста се били променили. Тогава и просветнало, че палтото не е нейното.

2. Колко великолепно работи мозъкът. Той си пуска цялата картина /еталонното палто/, но веднага започва проверка на отделните и части. И когато съедини фрагментите и получи картинка на друго палто, започва разтревоженото хленчене.

3. Красиво и неприятно преживяване е когнитивният дисонанс, но той трябва да бъде неприятен по дефиниция. Това е лека или по-силна асиметрия, която те кара да се питаш: "дали не полудявам?" и която е в основата на всяко познание.

4. Но и удоволствието от възстановяването на статуквото е много голямо. Нищо, че е за кратко.

* на снимката: В първият момент реших, че е Айфеловата кула

Пак за паметта

1. Как да отделя субективното от обективното. Това е променлива. Ние наблюдаваме себе си ту отвън, ту отвътре и това става без прекъсване, с по-голяма или по-малка амплитуда. Ежедневието ми се състои от хиляди непрекъснати редувания субект-обект.

2. Аз ту живея /поглед отвътре/, ту осъзнавам, че живея /поглед отвън/. И само паметта ми помага да съм сигурен, че съм аз всеки път.

Мозъкът ми постоянно отново и отново, събира информация от тялото ми за мен във всеки конкретен момент и я сравнява с това, което вече знае за мен /обръщайки се към паметта/. Мозъкът ми автоматично пулсира с въпрос: Кой си ти? Кой си ти? Кой си ти? И сам си отговаря: "Това съм аз бе, аз съм! Бял, с очила, с брада, с лакиран нокът на крака и т.н.

3. И така си живеем двата аза.

* на снимката: не е възможно това куче да е и пред и зад стълба.

Напускат джаза

Винаги когато съм на джаз концерт, наблюдавам следното: някъде 15-20 минути след началото, някакви хора стават и си тръгват. Това не мога да си го обясня. Предположенията ми:

А. Това са хора, които са си мислели, че отиват на концерт на Григ, на рояла - Веско Стамболов. Още в самото начало са се почувствали леко боднати от атмосферата. Вместо костюмирани мъже със значителни физиономии, пушещи във фоайето и скръбни жени с рокли-гол гръб, виждат несериозни пичове с опашки и техните руси девойки-красоти, които весело подскачат около тях.

Още от първите тактове, когнитивният дисонанс нараства. Първо, Григ не е писал за саксофон, баскитара и маримба, второ не е ясно защо творчеството му трябва да предизвиква такива крясъци и възторг. Все пак, изчакват малко за да видят няма ли някой да излезе на сцената и да съобщи: "Скъпа публико, станала е малка грешка. Сега тези хора-афроамериканци ще си отидат и ще дойде г-н Стамболов с програмата си. Още един път се извиняваме, негрите са утре, те са се объркали нещо".

След като това не се случва, тези хора възмутени си тръгват.

Б. На някакви хора от публиката, неприятен женски глас им е съобщил по телефона, че преди 18 години, след романтична ямболска вечер с камериерката на хотела, в който са били командировани, се е родил чудесен нов живот. Сега момчето е на 19 и си иска издръжката за периода накуп, в кеш. Т.е., не иска акции, заменки, фючърсни книжа, а банкноти. Ясно е, че такъв човек веднага ще скочи от мястото си и ще полети нанякъде, независимо от жанра /джаз ли, кино ли, ще хукне веднага!/.

Ц. Това са хора, които искат незабавно да посетят тоалетната. Да, но после защо не се връщат, аз нали следя?

Д. А има едни, дето пък заспиват. Роси например, съм я виждал заспала на Стенли Кларк, точно когато дъни най-суровия си фънк! Ънбиливъбъл.

Ето такива наблюдения и мисли обикновено ми пречат да гледам и слушам спокойно концерта си.

* на снимката: Бояна спи под ръката ми, но не на концерт.